Истории

"Just because I told you my story does not invite you to be a part of it."

Мисля, че досега не съм писала публикация, която има за тема цитат, с който не съм съгласна. Но пък за всяко нещо си има първи път.
Ние, хората, сме социални животни (и не, не си противореча. да кажа че хората са животни е все едно да кажа, че жабите са животни. Така си е, нали?) и имаме нужда от други хора, за да живеем пълноценно. Дори когато такива наоколо няма (както в случаите с деца, отгледани от вълци) ние винаги намираме алтернатива. Без социална среда е невъзможно да съществуваме.
За какво ни е това обаче? Какъв е смисълът?
Хората имат нужда да разказват. Понеже имаме такива големи и сложни мозъци, които ни дават възможност да запомняме света около нас, но пречупен през нашето лично усещане за него, ние мислим постоянно. А всеки знае, че колкото повече мислиш по един проблем, толкова по-необясним изглежда и толкова по-трудно намираш решение. Но пък и всеки е изпитал сам за себе си единственото възможно решение: да споделиш проблема с някого. И така, ние имаме история, защото можем да помним, но това не е просто дар. Това е задължение-да разказваш историята отново и отново, на различни хора. По този начин променяш тяхната собствена и им даваш шанс да не направят твоите грешки.
И за пореден път ще завърша със съвет: дайте шанс на хората да изживеят своята история, а не да повтарят тази на другите. Разказвайте, както за себе си, така и каквото сте чули за другите. Да създадем верига от циркулираща истина, житейски опит, който да предаваме един на друг. Но никога, никога не лъжете. Не променяйте историите. Давайте своята гледна точка, но не ги променяйте и допълвайте, защото така се губи истината и се раждат прословутите "градски легенди". А това е лишено от смисъл, или поне се губи първоначалният, най-важният и остава рамка, в която обаче не стои прекрасната картина, а някаква жалка пародия, не струваща и 1/10 от стойността на оригинала.

Смятам, че писах доста слабо днес, но пък темата заслужава да се напише дори слабо. Дори много слабо, бих казала.