Свърнах по някаква пътека. Не знам защо избрах точно пътека, след като можех да мина откъдето си пожелая. Горите бяха моя територия все пак.
Вървях по пътеката бавно и спокойно. Раните от сблъсъка вече заздравяваха, кръвта отдавна бе спряла да тече. Всъщност буквално изчезваше от кожата ми, а и от превръзките. Тя не можеше да съществува извън тялото ми, затова предприемаше единственото и достъпно действие: да се върне вътре в него. Върколак не може да умре от загуба на кръв, но кръвта му не може да оцелее без него...
Нещо дълбоко вътре в мен ме приканваше да се преобразя. Пищеше, че във вълча форма никой нямало да заподозре нищо. Разумът ми обаче подчертаваше, че полицията вече със сигурност не търси човек. Не и ако наистина Дилън е поел разследването.
Изведнъж чух ритмичен звук. Конски копита? Да бе!, помислих си, нали тук беше конната база? По дяволите!
Огледах се. Дрехите ми бяха поразпокъсани, но за щастие бях успяла да се върна в апартамента си и да се облека, та не приличаха на дъвкани от глутница. Първата ми мисъл бе да се скрия, но надуших страха на конете. Ако имаше поне един добър ездач, то той щеше да провери причината за този необичаен страх. И щеше да ме открие. Затова предпочетох да продължа по пътя.
Бяха два конника. Единият носеше каубойски дрехи, в които изглеждаше по всеки друг начин, но не и глупашки, както би се очаквало. Другият беше двайсетгодишно момиче, облечено в дрехи за езда и с лъснати до блясък ботуши. Мъжът усети чувствата на коня си, момичето - не.
- Здравейте, г-це - каза той и се усмихна. Очите му обаче ме оглеждаха подозрително, пък и смърдеше на недоверие.
- Здравейте. Излязох да разходя кучето си, но то избяга нанякъде - казах. - Не мога да го намеря.
- Затова ли имате каишка на врата си? - подсмихна се той. Конят му се дърпаше колкото се може по-надалеч от мен.Той обаче го удържаше впечатляващо добре.
- Всъщност не, това е дълга история. Традиция от гимназията, нали знаете - отговорих, без да се запъна нито за миг.
- Разбирам - каза той.
- Да тръгваме, Ралф - каза момичето. - Конете ще се побъркат от страх. Изглежда нашата среща с тази госпожица ги притеснява.
- О, вероятно защото имам три големи кучета, миризмата им плаши другите животни.
- Разбирам - каза мъжът. Разбира и още как, съобщи ми носът ми. Разбира, че нещо не е наред с теб!
- Приятна езда, г-це. Г-не.
Те ме подминаха. Можех обаче да чуя движението на врата на мъжа. Обърна се да ме погледне. Звярът поиска да захапе. Човекът - да го погалят по главата...
