Мисля, че е време да отправя едно лично съобщение към някого, когото съм споменавала вече на няколко пъти, относно някого, когото съм цитирала няколко пъти.
Първият е "онзи горе", "големият шеф" или онзи, в когото никой вече не вярва.
Вторият е човек, когото уважавам повече от когото и да било друг, защото от него съм научила и научавам всеки ден много повече, отколкото от когото и да било друг. Въпреки че въобще не го познавам лично.
Ето го и моето съобщение:
-Ей, умник, о, извинявам се, Умник, да изцелиш човека, ясно ли е?! Ха си посмял да го оставиш така, или, още по-лошо, да го вземеш при себе си, ха си загазил, Приятелче! Защото аз рано или късно ще дойда, нали знаеш! И тогаз ще си имаш проблеми! Цялата работа си оплескал с така нареченото човечество, но някои неща си уцелил както трябва! Сигурно по случайност. И сега поправяш "грешката" като си ги прибираш! Ако искаш да четеш книги, е купи си ги, за какво ти е автора?!? Вярвай ми, знаеш, че казвам истината, ха само си помислил, ше си изпатиш, Чичка! И в ада да ме пратиш, оттам ще те стисна за гушата! Хич не си и помисляй, ясно ли е?!
След това изключително обръщение смятам да се оттегля, защото в противен случай ще закъснея за даскало*. Приятно ми беше.
*Това значи, че сега е към 7 сутринта. Не очаквайте от мен кой знае какви проблясъци...
