Когато пристигнахме на мястото разбрахме защо ни караха да бързаме. Катастрофата беше ужасна, цялата магистрала бе затворена, задръстванията щяха да продължат с дни, помислих си. Двете коли бяха размазани в най-буквалния смисъл на думата, боята на едната бе горяла от силата на удара. За щастие секунди след катастрофата оттам случайно минавала пожарна кола, та поне взривът бе избегнат.
Първо огледах обстановката отвън. Репортерите нямаше как да са пристигнали, но въпреки това забелязах една камера. Лекарите от своя страна бяха дошли и повечето вече си бяха отишли. От подобна катастрофа е доста невероятно да има оцелели.
Минах под жълтата лента и видях срещу мен да се задава един пожарникар.
- Шефът иска да ви види, сър.
- Добре, хлапе, благодаря. Само че първо аз смятам да хвърля един поглед на мястото. Знаеш, че обичам да съм информиран.
- Разбира се, сър.
Човекът отиде да си върши работата, клатейки глава неодобрително. Според него когато неговият главнокомандващ иска да види някого, то този някой трябва на секундата да се отзове. Според мен обаче когато шефът на пожарната иска да види шефът на полицията, последният трябва предварително да знае за какво ще си говорят, в противен случай рискува да не разбере нищо.
Запътих се към по-близката бивша кола. Форд. Два пъти по-къс, отколкото първоначално е бил създаден. Предните седалки бяха помляни, дори на задните никой не би могъл да оцелее. В колата обаче нямаше никого.
Повиках един по-рано пристигнал колега.
- Лекарите ли отнесоха телата?
- Не, сър, само свидетелстваха за смъртта на двамата съпрузи, сър.
- Тогава къде са те?
- Тук сър. - Той ме поведе между щъкащите наоколо хора до другият автомобил, който бе порядъчно окървавен отгоре додолу и обратно. В него седяха два трупа, на мъж и жена. Мъжът бе премазан през средата, коремът му бе изстискан като лимон. Жената изглежда е била без предпазен колан, защото при сблъсъка бе ударила главата си в предното стъкло. Извинявам се, ударила е слаба дума. Разбила. Да, тази е по-подходяща.
- А кой е карал другата кола?
- Моля, сър? - не ме разбра той.
- Кой е карал другата кола? - търпеливо повторих въпроса, изнервяйки се от искрената изненада в очите му.
- Аз ъъъ...
- Зарежи, за това ще си говорим по-късно. Обещавам да не забравя. Приготви си химикалка, ще ти се наложи да пишеш дъъъълги обяснения.
Върнах се при форда. Виждаше се кръв по кормилото и няколко пръски по предното стъкло, но нямаше други следи от тяло. 'По дяволите всички мистерии!', помислих си. Чакаше ме поредната дълга нощ.
