Първо да подчертая, че не ме бива особено в писането когато музата не се е показала ясно (Кинг казва, че неговата всъщност е мъж, който постоянно пуши; смея да твърдя, че моята е с неизвестен пол, всъщност самият и животински вид е неопределен, има малки, зелени крилца като очите на конска муха, постоянно се блъска в стените и оставя следи с острите си зъбки; ако не вярвате, заповядайте у нас да видите). Затова има голяма вероятност от този пост да не излезе нищо, но пък от друга страна усещам, че ще се позабавлявам с него.
Предполагам, че всеки възпитан човек би започнал с "Весела Коледа", вместо с обяснения за музи. Струва ми се и по-приятно начало. Така де, досега не съм виждала моята муза да пуши, но определено в последно време от нея се разнася някаква странна миризма, така че нищо чудно и да е захванала пурите на муза на Кинг (всички музи се познават; когато не са при творците си, са на гигантски купон с ужасяващо количество алкохол, наркотични вещества и рок-ен-рол в буквалния смисъл на думите; поне така твърди моята, а аз и вярвам: иначе от къде биха могли да измъдрят всички тези на пръв поглед идиотски идеи?). Всъщност исках да кажа, че музата ми смърди, та не е особено приятна компания. Добре, ето сега започвам истинския пост:
Весела Коледа! , макар и на патерички.
И като всеки (дървен) философ се чувствам длъжна да задам следващия въпрос: в какво се крие магията на Коледа?
Някога е било просто: Коледа, това е времето, когато дечицата са получавали, сьлед дълго очакване, своите свински суджуци и пайове със свинско месо. Познато? Значи или сте на повече от 30 годишни, или сте чели "Дядо Прас". (В нито едното няма лошо, но второто е по-приятно.) То и от името си личи: Коледа, времето, когато се колят свинете.
Сега обаче нещата са се поусложнили: вече ежедневно имаме толкова много храна, че ако се натъпчем още малко, ще се пръснем като задръстена тоалетна чиния. И съдържанието ни няма да е по-лицеприятно.
Пък и от собствен опит знам, че Коледа не е просто храна: тази Коледа не съм хапнала нищо, но настроението (като изключим постоянно спотайващите се мисли за храна) си беше коледно.
С други думи, има нещо друго. Много хора биха казали: подаръци. И това не е. Самото избиране и подаряване на подаръци, както и получаването им, са несъмнено изпълнени с някакъв особен трепет, но не те правят Коледа Коледа: понеже цялото семейство (добре де, частта откъм майка ми) се беше събрало по-рано (на 23), подаръците бяха раздадени по-рано. Тоест на 25 и подаръци нямаше.
На всичкото отгоре повечето хора се бяха разотишли по домовете си (някои-на 2500 км), което пък означава, че и събирането със семейството не е точната причина Коледа да се слави със своя дух.
И понеже моята муза, която се беше появила за малко, колкото да ми се изсмее в лицето, се върна на безкрайния си купон (който, предполагам, безкрайно и е писнал: много хубаво никога не е на хубаво), друга идея не ми хрумва. Може би просто всеобщата еуфория от всички тези неща, приближаващи се стремглаво, за да стигнат навреме на 25 декември, е надвила всички сетива, които пък крещят, че, в моя случай, нито едно от тези неща не е пристигнало в правилното време... а някои неща въобще не пристигнаха... Кой знае?...
Ако това беше пост във форум, щях да се почувствам длъжна да се извиня: все пак не всеки е длъжен да чете историята на моята Коледа, пък и музата ми със сигурност не би могла да се пребори с каквото и да било за чиито и да било интерес... Но това си е моят блог, в който мога да си пиша каквото си поискам, затова никакви извинения нямат място тук (освен в онзи пост отпреди няколко месеца).
ПП: Много от постовете имат нужда от корекция, защото (почти) всички са чернови: така и никога не намерих време да ги препрочета и пооправя (ако въобще е възможно). Обещавам някой хубав ден (не задължително слънчев: тук не са много често явление) да свърша тази работа.
