Наследството IIра част

На другия ден Мортимър навлече най-чистата си риза (тоест една от двете униформени) и се запъти към посочения на визитната картичка адрес, след като бе прекарал около половин час в търсене на каишката на Ханк.
Когато стигна до мястото, не можа да повярва на очите си. Намираше се пред огромна стъклена сграда с още по-голям паркинг отпред, запълнен открай докрай. Прозорците искряха така, сякаш всеки си имаше личен чистач, а персонала се забелязваше отдалеч с червено-златистите си униформи.
Морт влезе вътре и моментално се почувства мръсен. Не че действително не беше, но преди това не знаеше колко чисто може да бъде нещо. Според него забърсването на лъжицата с ръкава, с който не си избърсал носа си преди това, е висша форма на хигиена. Освен това хората, всеки от които изглеждаше особено зает с нещо ужасно важно, отделяха по секунда от времето си за да му хвърлят по един поглед, след това се извръщаха с погнуса, питайки се какво прави такъв (човек) на такова място.
При влизането си той чу писък. След миг очите му бяха закрити от огромна униформа, заповядваща му:
-Кучето не може да остане тук! Изведете го веднага!
Той се съгласи без и дума да обели. В края на краищата униформата беше наистина внушителна. Затова изведе Ханк навън и го завърза за едно дърво. "Който иска да открадне това куче ще се сблъска със сериозен проблем", помисли си.
Отново влезе вътре, където една друга, червена и доста по-малка от предишната, униформа веднага пожела "да го обслужи", тоест да го заведе където трябва и да го върне обратно.
-За Ваше удобство...-започваше представянето и, но той си знаеше, че нямаше нищо общо с неговото удобство.
В кабинета на адвоката, чието име беше Лийвъри според визитната картичка, беше посрещнат от двайсетгодишна секретарка с дълга коса и още по-дълги крака, които обаче тя веднага скри зад стилно старовремско бюро. Изчака петнайсетина минути в нейната компания, след което "мистър Лийвъри" благоволи да го приеме.
-А, Дайджест, нали така беше? Ето това е завещанието, ако желаете, прочете го. Няма да получите повече информация от тази, която вчера ви дадох. Предлагам да наблегнем на условията, при които ще получите наследството.
-И те са?
-Покойникът имаше чувство за хумор. Аз съм негов адвокат от повече от двайсет години и мога да ви уверя, че минавате доста леко, извинете ме за уличния жаргон.
-По-точно? Не си падам по такива истории, тук съм за парите. За какво става въпрос?
-Според завещанието то може да бъде изпълнено само и единствено при едно условие. То е да прекарате един ден и една нощ в мазето на къщата, която в последствие ще получите като наследство. Трябва да сте сам, но къщата да бъде наблюдавана през цялото време, вероятно с цел да не избягате. Предполагам, че самото помещение е особено неприятно, къщата е стара... Съмнявам се да е проблем все пак.
-Аха. Колко казахте, че са кинтите?
-200 000 долара. Без къщата и колата.
-Значи едва ли ще е толкова лесен престоя в мазето.-Промърмори Морти.-Не и за тези пари.
-Вижте, нямам много време. Подпишете, ако сте съгласен, ако не-вървете си по вашата работа, - каза раздразнено адвокатът.
Морт подписа и си замина. Точно след една седмица, в четвъртък, щеше да започне престоят му в мазето.

Наследството Iва част

Той не издържа на пронизващия поглед, вперен в него, и отиде да отвори консерва кучешка храна.
-Е, Ханк, надявам се че си доволен-каза. Ханк очевидно бе доволен, защото примляскваше щастливо. На вратата се позвъни.
Мъжът отиде да отвори. Пред себе си видя човек на средна възраст, приятно облечен, макар да не личеше особен стил.
-Сър, имам добра новина.-каза той. Сивият му костюм някак подсказваше "адвокат".
-Радвам се. Мога ли да знам каква?
-Мога ли да вляза? - отвърна с въпрос другият.
-Ами... да. Заповядайте. Само внимавайте с кучето... -но беше вече късно. Ханк се беше хвърлил на врата на непознатия и ближеше лицето му в пристъп на необуздана радост.
-Извинявам се, много съжалявам...-промърмори мъжът, докато нежно изтръгваше човекът от лапите на гигантския пес. - Ако някога крадец реши да нахлува в бърлога като моята, най-вероятно ще съжалява много. Даже има вероятност да бъде удавен в слюнка... Дали ще се смята за убийство по непредпазливост?
-Съмнявам се-промърмори другият мъж, докато избърсваше лицето си с кърпичка.-Нека сега се върнем на причината, поради която съм тук. -Каза, но ентусиазмът му се бе изпарил.
-Кажте.
-Вие сте Мортимър Дайджест, нали така?-провери.
-Да, точно така. Предпочитам "Морт"-каза той и добави мислено "Дори от такива като вас".
-Така. Живеете на посочения адрес, това е така... -говореше като на себе си адвокатът, - А вие ли сте същият, който работи в ресторант на Въжената улица?
-Точно така-промърмори с неприязън Морт.
-И познавате мистър Донован?
-Дъртият мизерник ли? Да, познавам го, дявол го взел. От години, при това. Гнусен, малък...
-Виждам, че не е бил особено приятен човек. Е, дългогодишната ви вярна служба ще бъде наградена заслужено. Господинът, за когото споменах, е починал...
-Ах, дърто копеле, как можа? Та той беше 1/3 от клиантелата ми!
-...И ви е оставил наследство от 200 000 долара, двестагодишна къща, дворец бих казал, и ролс ройс с антикварна стойност.-Довърши той. След това с лека ненавист наблюдаваше реакцията на събеседника си.
Морт бе застинал. Нито едно мускулче не трепваше на лицето му. След миг се съвзе, тръсна глава и огледа квартирата си. Наемът беше по-нисък от заплатата му. Единствената сума пари, с която можеш да си купиш нещо, и която бе по-ниска от заплатата му...
-Шегувате се, нали?-попита. -Това трябва да е едно от онези предавания, в които се подиграват с дребни риби като мен.
-Кога за последно сте ял риба, сър?
-Преди... Какво значение има това?
-Да ви изглеждам като човек, който се шегува?-прекъсна го той.
Морт го огледа.
-Всъщност не, - каза след известен размисъл.
-Предлагам да отидем в кантората ми и да разгледаме условията. Утре в пет следобед.-След това стана, подхвърли картонче на масата и напусна жилището, като внимаваше къде стъпва.