Вървях. Какво ли друго можех да правя? Чувствах се гонена, а така си и беше. Бях уплашена, засрамена... Но най-много се страхувах от самата себе си.
***
Вървях без посока. Бездруго нямаше къде да отида. Влизах от един бар в друг, понякога забързвах, понякога спирах съвсем и се питах какъв е смисъла. А после тръгвах отново.
Пред мен се простираше мръсен тротоар. Толкова плочки липсваха от него, че човек започваше да се чуди дали това е тротоар с дупки, или пътечка с подозрително правилни по форма камъни.
Провирах се между хората, забързани, кой за работа, кой - за вкъщи. Не носех нищо, освен дрехите на гърба си. Влязох за миг в някаква сграда, не намерих нищо, което да ме задържи там, и излязох. И се блъснах в някакъв мъж. Извиних се и продължих. Надуших обаче нещо странно у него. Беше... дълбоко замислен. За съжаление точно в този момент мислех повече с носа си, отколкото с мозъка, затова не видях лицето му. Той обаче не пропусна моето, макар и да не знаеше това.
***
Вече бях извън града, когато реших да си вляза в един крайпътен супермаркет, за да си купя нещо за ядене. Имах малко дребни пари. Избрах си от онези опаковани сандвичи, които никога не съдържат онова, което пише на опаковката, и понечих да платя, когато видях телевизора. Излъчваше новините, по-точно някакъв полицейски инспектор се изказваше за странната злополука на пътя предната вечер. Човекът в общи линии си мънкаше под носа, което значеше, че никой от полицията си няма и най-малка идея какво става, но че със случая се е заел инспектор Дилън. Кръвта ми се смръзна. Платих сандвича и излязох навън.
Вървях бавно по края на пътя и се опитвах да мисля. Не ми се удаваше. Знаех, че щом с това се занимава Дилън, шансът ми е много малък. Той беше от онези ченгета, които не вярват, че има нещо невъзможно. Веднъж беше казал "Има ли желание, има и начин." В общи линии това, казано от неговата уста, значеше, че всеки скапаняк, който има достатъчно мерак, постига каквото си е наумил. Също така таеше и заплахата, че той самият е един скапаняк, наумил си да не допуска другите скапаняци да прецакват нещасниците, оказали се на пътя им, поне не и по незаконен начин. А законът, според Дилън, се свежда до това какво самият Дилън смята за законно. Което в общи линии водеше до извода, че последният е много, много добро ченге.
