Знаете ли как се раждат идеите? Сигурно. Почти на всеки се е случвало да гледа някой хубав филм или пък да прочете някоя хубава книга (последното все по-рядко) и след това да има чувството, че главата му ще избухне от насъбралите се вътре истории, картини, дори цели нови филми. Разбира се, на повечето хора "им минава". И с това се свършва. При мен - не. Рядко оставям идеите просто да си отидат. Вероятно защото направя ли го, съжалявам: рано или късно те все пак си излизат и тогава става страшно.
Един човек, когото много уважавам, е написал началото на една история, която дълго време се въртяла в главата му. Обещаващо начало, бих казала. Вчера го прочетох за втори път и... то роди рисунка. Нещо не толкова добре нарисувано, колкото напомнящо чувството, което изпитвах докато четях, а по-късно и докато рисувах. И когато завърших основния компонент, разбрах. Разбрах защо "Слънчогледите" на Ван Гог струва толкова. Или прословутата "Мона Лиза". Тоест разбрах какво наричат хората "добра картина". Не става въпрос за красота, тя е не само преходна, но и относителна. Става дума за чувство, за усещане. Затова картина, излязла от сърцето, впечатлява далеч повече от тези за 50 лв, рисувани от художниците на морето. Просто е почти невъзможно да почувстваш срещу пари. Ето нещо, което няма как да се купи... Загледайте се някой път в "Мона Лиза", но не с очите на някой, който я разпознава, а с тези на човек, който вижда. Тоест отворете очите, а не сърцето си. Само този път.
