Face the fear

"I think what my problem was I was running from what I was afraid of. Don't do that. Just surrender and... do it"

Страхът е оръжие, насочено към този, който го изпитва. Той парализира, отнема всички възможности за защита и спокойно би могъл да бъде смъртоносен. Човек става като заек на пътя пред фаровете на камион в тъмна нощ.
Но страхът може да бъде превърнат в сила. Да се изправиш въпреки всичко пред това, което те побърква и не ти дава мир, това е трудно. Но колкото повече опитваш, колкото повече постигаш, толкова по-силен ставаш и толкова по-малко стават нещата, от които се страхуваш. Застани лице в лице с най-ужасяващото за теб нещо. Направиш ли го, няма да се страхуваш и от по-обикновените, ежедневни неща. Очите на страха са големи, но пък човешкото сърце не знае граници.

Религия и вяра

"When you gave me the "Thora" and I read those words, it hit me. This is e genius way of attacking adulthoed. In this scroll... There are no easy answers in here. It's basically a book of questions. Something, that keeps us searching for a way to make sence in this mess. And there is no guarantee, that there will be answers."

Едва ли бих могла да обобщя по-добре истинската същност на религиозните книги и религиите въобще. Тези неща дават отговор единствено на онези, които не са склонни да търсят своя път, които се уповават на чуждия опит по начин, който може да бъде дори опасен. Вярата в Бог, ако я има, трябва да е непоколебима. Но вярата в свещените книги и ритуали може и трябва винаги да бъде поставяна под съмнение. В противен случай едно от най-важните качества, дадени от Бог на човека, любопитството, се изпраща на заден план. А нима Той би ни дарил нещо, ако не иска да го изплзваме? Нима търсенето на отговори е грях? Така поне твърдят "лидерите" на всички религии, онези, на които вярващите се уповават. Онези, които уж имат верните отговори. Същите, които разполагат с повече власт от който и да е държавен глава.
Това е религията сама по себе си. Пророците са били просто хора, които са търсили своите отговори и са ги намерили във вярата във Всевищния. Последователите им са други, повярвали в тяхната истина. Това е основата на религията. След това обаче интелигентни хора са достигнали до извода, че чрез вярата могат да контролират хората. И това действително е така. Така се е появила днешната църква (с различно наименование в различните религии, но със същата функция). Тя е нищо повече от власт. В ръцете на хора. Докато всъщност същите тези хора проповядват, че единствено Бог има власт. Лицемерие? Не, защото те си вярват. Поне в днешно време...
Онези, които сами търсят отговори, намират още повече въпроси в свещените книги. Това обаче не е загуба, защото дори да не получат отговор на всичките си въпроси, рано или късно откриват смисъла на живота. И независимо кога им се случва това, било на двайсет или осемдесет, всички те твърдят, че търсенето си е струвало.