3.10.08

Утринен топъл хлад

Сърцата бавно се топят
и сливат
и пълнят се със плам.
Душите никога не спят,
заливат
умове със приказки от тук и там.

Ръката леко се спусна
през меката коса.
Стъпало нежно се отпусна
на тревата влажна от роса.

Мъглата тихо се просмука
в мислите, но без сполука.
Сърца се сляха.
Души се смяха.