"De gekste van de bende is ongetwijfeld Phoebe (Lisa Kudrow). Zij is een massagetherapeute die vroeger op straat leefde en daar de meest bizarre verhalen over vertelt. Ze zingt graag folkliedjes en blijft in alle omstandigheden optimistisch."
Ето го и превода: "Най-откачената от бандата е несъмнено Фийби (Лиса Кудроу). Тя е масажистка, която в миналото е живяла на улицата и откъдето разказва най-странни истории. Пее с удоволствие и остава във всички ситуации оптимист."
Откачалките най-често са оптимисти. Важи и обратното. От гледна точка на Фийби например по-лошо отколкото е било не може да стане. Така де, какво точно би било по-зле от живота и на улицата? Затова се хвърля смело напред без ни най-малко да и пука. Парите нямат значение за нея, аз поне само веднъж съм чула да говори за пари, май Моника и дължеше или пък обратното, не си спомням точно. Нищо не повлиява доброто и настроение, дори когато и казват, че ще умре. Винаги е готова да помогне, винаги дава всичко от себе си, но и взема всичко. Точно този тип хора са най-странни. Не са овчари, защото рядко водят някого след себе си, но пък не са и овце, защото не следват никого. Освен най-странни са и най-щастливи. Не очакват нищо, ама нищичко от света и затова винаги са приятно изненадани.
И нещо, което наскоро открих: хората, които пеят често, без значение дали е добре, без значение в каква компания и коя песен, най-често са оптимисти. Не се срамуват от никого, пренебрегват фактите и си правят каквото си искат. "Който пее, зло не мисли." Не знаех, че наистина е така, но явно едно време са си нямали друга работа, освен да зяпат света и да си водят бележки от този тип.
По неизвестни причини в последно време въобще не ми харесва как пиша. Май нямам нужната муза, сега някакси... не, не че си "го изсмуквам от пръстите", обаче точно тези неща не ме докосват истински. Знам, че са истина, знам, че вършат работа, знам, че са важни. И все пак не достигат до сърцето ми както някои от другите неща... *ролинг айс*
