Обръщение

Мисля, че е време да отправя едно лично съобщение към някого, когото съм споменавала вече на няколко пъти, относно някого, когото съм цитирала няколко пъти.
Първият е "онзи горе", "големият шеф" или онзи, в когото никой вече не вярва.
Вторият е човек, когото уважавам повече от когото и да било друг, защото от него съм научила и научавам всеки ден много повече, отколкото от когото и да било друг. Въпреки че въобще не го познавам лично.
Ето го и моето съобщение:
-Ей, умник, о, извинявам се, Умник, да изцелиш човека, ясно ли е?! Ха си посмял да го оставиш така, или, още по-лошо, да го вземеш при себе си, ха си загазил, Приятелче! Защото аз рано или късно ще дойда, нали знаеш! И тогаз ще си имаш проблеми! Цялата работа си оплескал с така нареченото човечество, но някои неща си уцелил както трябва! Сигурно по случайност. И сега поправяш "грешката" като си ги прибираш! Ако искаш да четеш книги, е купи си ги, за какво ти е автора?!? Вярвай ми, знаеш, че казвам истината, ха само си помислил, ше си изпатиш, Чичка! И в ада да ме пратиш, оттам ще те стисна за гушата! Хич не си и помисляй, ясно ли е?!

След това изключително обръщение смятам да се оттегля, защото в противен случай ще закъснея за даскало*. Приятно ми беше.
*Това значи, че сега е към 7 сутринта. Не очаквайте от мен кой знае какви проблясъци...

Мистерия 4 (р.з.)

Закачих сакото си на закачалката, изминах краткия, но изпълнен с приятни гледки път до фотьойла до прозореца и се проснах върху него. Бях безумно уморен, толкова, че дори не си направих труда да ям нещо. Но трябваше да разреша тази загадка. Слуховете вече плъзваха, при все че не бяха минали повече от 12 часа от злополуката. Никога не ми беше минавало през ум, че хората в моя град ще се страхуват от върколак, защото полицията не си е свършила работата както трябва. Аз не съм си я свършил както трябва. По дяволите, това не може да е истина, мислех си.
Изведнъж ми хрумна нещо.
- Мичъл, ти ли си? Искам веднага да задействаш издирване на около десетгодишно хлапе, може би 12, не по-високо от 1,40 обаче. Вероятно тежко ранено и още по-вероятно безумно уплашено. ... Да, точно така. На секундата. Иначе може да го изпуснем... Ти нещо да си научил в академията? Всички болници в радиус от да речем 5 км от мястото... Нищо ли не излезе от горате? Не се знаело? Е близо 12 часа минаха, по дяволите, как не сте готови с рапортите... Добре, размърдай се!
Тряснах телефона, доста вбесено. Обществото наистина отиваше на майната си.
***
- Здравейте, шефе! - чух два часа по-късно.
- Не и с моя режим на спане - процедих. - Искам всички рапорти по снощния случай на бюрото ми след две минути. Няма смисъл да разяснявам какво точно ще се случи, ако не ги получа, нали? Чудесно.
- Част от рапортите вече бяха там. Изненадах се от този факт. Това обаче не промени много нещата. В единия рапорт се съобщаваше, че е пуснато разследване, свързано с изчезналата кръв от форда. Бяха стигнали до извода, че не е било външен човек, затова общо взето единственото, което ми се казваше бе, че е започнато вътрешно разследване. Прекалено много хартия се хаби за нищо, помислих си и хвърлих листа на пода до бюрото ми.
Другият рапорт се отнасяше до разследването на околността. Бяха открили кръв в една малка пещера недалеч от пътя. Много кръв. Според лекарите на първо гледане нямало как някой или нещо да оцелее след подобен кръвоизлив. От друга страна обаче тяло нямаше, така че бяха пуснали изследвания на кръвта. Резултат още нямаше.
Точно две минути по-късно получих и рапорта за издирването на детето. Всички факти сочеха, че такова няма.
Значи е по-вероятно да си имам работа със скапан вълк, отколкото с дете, така ли? Мътните го взели, от години съм наясно, че всички хипотези трябва да се разглеждат при разследване, мислех си. Обаче това?!

Мистерия 3 (р. з.)

-... цялата околност да бъде преровена до последната подробност...
- Да, сър!
Спрях удивен. Позяпах човека пред мен и попитах:
- Значи ще наредиш на двайсетина човека да претърсят околността, без да им кажеш какво търсят?
- Шефе?
- По дяволите, после ще се разправям с теб. Търсят много тежко ранен човек, куче или нещо с размерите на голямо куче. Следи от кръв също ми вършат работа. Освен това искам изследване на кръвта от форда...
- Няма такава, шеф.
- КАКВО?!
- Няма такава. Някой ще да я е избърсал, сър. Съжалявам, сър.
- Някой... някой е избърсал кръвта от местопрестъпление в присъствието на толкова много ченгета и никой няма да го види?!? Определено имаме за какво да си поприказваме, Мичъл.
- Да, сър. Ъъъ, сър, това ли е всичко?
- Това и каквото още можеш да се сетиш... Всъщност значи това е. Действай. И гледай, направо се моли да не се издъниш.
- Да, сър.
'Човекът не е виновен, че е идиот', опитвах се да убедя себе си. Кой знае защо не успявах.
- Такааа... - промърморих. - Сега е време да си напазарувамеее...
***
Мястото бе голямо. Всъщност много голямо. И студено. И от тавана висяха... умрели същества. 'По дяволите, ще стана вегетарианец', помислих си. Сам не си повярвах.
Зад огромния, окървавен тезгях стоеше огромен, окървавен мъж. Щом го видях се запитах дали да не го арестувам по подозрения за склонност към серийни убийства...
- Какво ще желаете... сър? - попита.
- Хммм... Голям свински бут, половин килограм пастет с ябълки и малко информация.
- Първите две вече пъруват към вас, за третото не съм толкова сигурен. Какво искате да знаете?
- Това е голяма месарница, виждам. Питам се каква е вероятността някой да краде? Да речем веднъж месечно по два-три свински бута и няколко пилета?
- Никаква. Всичко е систематизирано до най-малката подробност. Ако нещо липсва, някой загазва.
- Разбирам. Вие ли сте на касата през цялото време?
- Да, сър.
- Бихте ли ми казал... имате ли подобен клиент, който идва през точно определено време, купува от едно и също еднакво количество, вероятно е приятен, но затворен човек? Някой, който толкова очевидно се опитва да не бие на очи, че постига обратен ефект?
- Не съм склонен да споделя такава информация, сър. - Каза той, но в очите му се виждаше, че има някой наум. 'Е, това също е нещо', помислих си. Но не достатъчно.
- Разбирам, че имате такъв клиент. Бихте ли ми казали дали е идвал през последните три седмици? Не ви питам имена, разбирате ли. Трябва ми името, но няма да задавам този въпрос на вас, защото знам, че кажете ли, започвате да губите клиенти.
- Не. По мои сметки трябваше да дойде тази седмица.
- Благодаря много. Иии още нещо, не забравяйте, че никога не е лошо да си имаш приятел сред... разследващите разни неща. Ние можем не само да разследваме, но и да не разследваме. Ако ме разбирате. Колко ще ми струва?
- Оо, бута ли? Подарък от заведението. За да не дойдете отново. Приятен ден.
- Е, няма да е. Но благодаря все пак.

Мистерия 2 (р. з.)

Наведох се над кормилото (по-точно над каквото бе останало от него) в опит да извадя документите на колата от премазаната жабка. Показалецът ми докосна нещо, което приличаше на парче хартия. Протегнах се още малко, пръстите ми се свиха около нещото и аз се измъкнах триумфиращо от колата. В ръката си държах... част от реклама на месарница. Напсувах съответното място, но прибрах листчето. Подозирах, че ще ми се наложи да се поразходя дотам.
- Командире, как върви? - чух глас зад себе си. Обърнах се.
- О, Джонсън, извинявам се, че не дойдох по-рано...
- Не съм изненадан, приятелю. Двайсет години вече сме заедно в бизнеса, едва ли имаш с какво още да ме учудиш.
- Но пък младоците ме удивляват всеки ден. Ето например сега: има жестока катастрофа, а досега никой не се е запитал кой е карал втората кола...
- О, аз определено се зачудих. После обаче реших, че това си е твоя работа... Всъщност исках да говорим точно на тази тема. Имам една доста притеснена свидетелка. Според мен е хахо, според лекарите и няма нищо. Предлагам да я преслушаш, може да откриеш нещо интересно.
- Мерси, Джонсън. Мичъл! - последният крясък отправих към нахакан хлапак с амбиции. Според него трябваше отдавна да е повишен. Според мен имаше нужда от още мнооого викане.
- Да, сър? - отзова се веднага. Не мога да понасям подобни ас ликърс. Понякога се чудя защо не го уволнявам под предлог "потенциално корумпирано ченге". Така де, ако го бива поне малко за нещо, то е за това.
- Искам всичко от форда в пликчета с номерца, ясно? Ама като казвам всичко, значи всичко. После ще огледам. Намеря ли нещо важно в тази кола, обещавам ти проблеми, ясно?
- Да, сър!
Междувременно аз се запътих към съмнителната свидетелка.
Жената бе на около 35-40, като според мен клонеше на години към второто, а на вид към първото. Косата и не бе боядисана, но бе поддържана много добре, забелязах. Както и всичко в нея: нищо скъпо или биещо на очи, но всичко изрядно и чисто.
- Здравейте, госпо...
- Госпожа Харпър - каза тя.
- ...жо Харпър. Аз съм...
- Знам кой сте, г-н Дилън. И аз гледам новини.
- Прекрасно. Сега бих искал да чуя каквото имате да ми кажете.
- Няма да ви хареса.
- Не си спомням кога за последно някой ми е казал нещо, което да ми хареса - казах. - Не се случва често в професия като моята.
- Карах си съвсем спокойно, когато видях как колата пред мен ускори.Според мен се движеше поне с 200, защото напредваше поне два пъти по-бързо от мен.
- Разбирам. Какво се случи след това?
- След това продължи да ускорява, докато не загуби контрол и не се блъсна в мантинелата между двете платна. Поради голямата скорост обаче излезе в насрещното платно и там бе блъсната от другият афтомобил. Този с двамата съпрузи...
- Да. А защо според вас ускори колата? И коя кола имате предвид?
- Става дума за форда, който стои ей там. Нямам представа защо ускори. Вечер е, няма много коли, можеби просто човекът е бил в настроение да кара бързо.
- Г-жо, това е повече от престъпление. Убил е двама души. Кажете ми какво стана след сблъсъка.
- Нещо във форда се запали. Аз си помислих, че ще избухне, и затова се отдалечих от мястото. Но не откъснах поглед от двете коли. И тогава видях някаква сянка да се отдалечава от форда. Пълзеше. Премина в моето платно, заобикаляйки спрелите и пазейки се от все още движещите се коли. Според мен никой не и обърна внимание, всички гледаха сблъсъка.
- Според вас човек е оцелял от подобна катастрофа и е бил способен да избяга от мястото?!
- Нито веднъж не съм казала, че е било човек, сър. Всъщност смятам, че беше огромно куче.
Лунната светлина огря лицето и под странен ъгъл и за миг то изглеждаше по-скоро зловещо, отколкото привлекателно.
Отново отидох до форда. Джонсън застана до мен и каза:
- Мистерия, а?
- По дяволите всички мистерии! - ядосах се аз и се отдалечих. Трябваше ми време да помисля.

Мистерия (работно заглавие)

Когато пристигнахме на мястото разбрахме защо ни караха да бързаме. Катастрофата беше ужасна, цялата магистрала бе затворена, задръстванията щяха да продължат с дни, помислих си. Двете коли бяха размазани в най-буквалния смисъл на думата, боята на едната бе горяла от силата на удара. За щастие секунди след катастрофата оттам случайно минавала пожарна кола, та поне взривът бе избегнат.
Първо огледах обстановката отвън. Репортерите нямаше как да са пристигнали, но въпреки това забелязах една камера. Лекарите от своя страна бяха дошли и повечето вече си бяха отишли. От подобна катастрофа е доста невероятно да има оцелели.
Минах под жълтата лента и видях срещу мен да се задава един пожарникар.
- Шефът иска да ви види, сър.
- Добре, хлапе, благодаря. Само че първо аз смятам да хвърля един поглед на мястото. Знаеш, че обичам да съм информиран.
- Разбира се, сър.
Човекът отиде да си върши работата, клатейки глава неодобрително. Според него когато неговият главнокомандващ иска да види някого, то този някой трябва на секундата да се отзове. Според мен обаче когато шефът на пожарната иска да види шефът на полицията, последният трябва предварително да знае за какво ще си говорят, в противен случай рискува да не разбере нищо.
Запътих се към по-близката бивша кола. Форд. Два пъти по-къс, отколкото първоначално е бил създаден. Предните седалки бяха помляни, дори на задните никой не би могъл да оцелее. В колата обаче нямаше никого.
Повиках един по-рано пристигнал колега.
- Лекарите ли отнесоха телата?
- Не, сър, само свидетелстваха за смъртта на двамата съпрузи, сър.
- Тогава къде са те?
- Тук сър. - Той ме поведе между щъкащите наоколо хора до другият автомобил, който бе порядъчно окървавен отгоре додолу и обратно. В него седяха два трупа, на мъж и жена. Мъжът бе премазан през средата, коремът му бе изстискан като лимон. Жената изглежда е била без предпазен колан, защото при сблъсъка бе ударила главата си в предното стъкло. Извинявам се, ударила е слаба дума. Разбила. Да, тази е по-подходяща.
- А кой е карал другата кола?
- Моля, сър? - не ме разбра той.
- Кой е карал другата кола? - търпеливо повторих въпроса, изнервяйки се от искрената изненада в очите му.
- Аз ъъъ...
- Зарежи, за това ще си говорим по-късно. Обещавам да не забравя. Приготви си химикалка, ще ти се наложи да пишеш дъъъълги обяснения.
Върнах се при форда. Виждаше се кръв по кормилото и няколко пръски по предното стъкло, но нямаше други следи от тяло. 'По дяволите всички мистерии!', помислих си. Чакаше ме поредната дълга нощ.