"Seeing the results of you're actions is not important. Only the actions themselves are."
Истиски важното е човекът до нас да стигне до решение. Не е нужно ние да му го дадем, достатъчно е да го насочим в правилната посока.
Хората са странни в това отношение. Винаги търсят резултата, искат да видят благодарност в очите и т.н. Проява на егоизъм, бих казала. Въпросът не е какво ще получим, а какво ще дадем.
Тук отново се намесва истината. Целта е да помогнем на другия да я види и разбере, защото повечето хора живеят в заблуда. Някои смятат, че са прекрасни и уникални. Второто винаги е вярно, първото също, поне от гледна точка на Бог*. Но този начин на мислене ограничава, не дава място за развитие. Ако съм великолепна, защо ми е да се опитвам да се развивам? Нима има накъде повече? Но това не е така, защото хората са незавършени същества. Дадено ни е началото, оттам нататък всичко зависи от нас самите.
Други пък си мислят, че са ужасни, злобни и тн. И двете може би са верни от нечия гледна точка, но това също пречи на развитието. Каква мотивация имаш да гледаш напред, ако смяташ, че самата природа те е създала такава? Плюс това повечето подобни хора смятат, че и останалите "не са цвете".
Думите често помагат. Понякога единственят начин е искрено и без увъртане, защото някои хора са доста дебелокожи.
Но с думи не винаги се получава. Понякога е нужен пример, нещо, което да стимулира мозъчната дейност. Или пък да накара притежателя на мозъка да направи нещо, което да го доведе до истината.
Когато помагаме на някого да стигне до нея, ние даваме път за развитие и на други хора. Защото когато някой се осъзнае, той често се стреми да вземе колкото се може повече хора със себе си. Кой знае защо, но системата работи по този начин. Вероятно хората просто осъзнават, че без други хора не може да се живее...
А колкото повече хора достигат до една истина, толкова по-голям е шансът да достигнат и до друга. А след това и да помогнат на нас да достигнем до нея. Хората създават помежду си не верига, а мрежа от връзки... И всяко движение във всяка част от нея води до движение и във всички останали части.
Всяко наше действие води до такова на друг. Оттам следва, че всяко нещо, което се случва в живота ни, има причина и води до друго нещо. А аз смятам, че винаги се стига до нещо добро. Не напразно се казва "Всяко зло за добро." Хората открай време усещат замисъла. Просто много малко от тях осъзнават връзките, а още по-малко се опитват да ги проследят в миналото. Най-малобройни са онези, които ги следят и в бъдещето. Те виждат какво ще се случи, защото връзките винаги са логични и винаги водят до точно определени последици. Достатъчно е да знаеш какво се е случило, за да видиш какво ще се случи.
* Малко ми е трудно да определя вярвам ли в него или не. Може и така да е, в някакъв смисъл, но от друга страна е прекалено... знам ли и аз. Вероятно съществува под някаква форма, но не смятам, че е във вида на дядката с дългата бяла брада.
