28.10.09

Смъртта

В един свят, в който смъртта се счита за най-голямото зло, аз се опитвам да живея с вярата, че сънищата са една друга реалност, а мечтите се сбъдват. Що за луда трвбва съм?

И за да отговоря, ще започна отзад напред.

Страхът от смъртта е най-ирационалното нещо, което може да съществува. Толкова ирационално, че нападнало в гръб и убило рационалността, заемайки нейното място.

Няма нищо, наистина нищо по-естествено от смъртта. С думата ‘живот’ върви думата ‘смърт’. Със самият акт на живеене, човек се обрича на смърт. Не само това: животът сам по себе си може да бъде наречен бавна смърт, защото той е тъкмо това.

Ето защо е толкова странно: човек, който се страхува от смъртта, всъщност се страхува да живее. Защото животът, това е смърт. Но и обратното важи: смъртта, това е живот. По един или друг начин. Следователно хораат, които се страхуват да умрат, са ирационални. По-ирационални, отколкото бих могла да си представя, искрено казано. Всъщност умът ми дотолкова не го побира, че отказва да го приеме.

Както и да е. Да се страхуваш от смъртта в този свят е нещо повече от естествено за повечето хора. Те действат, водени от този страх. С цялото си сърце и душа са се вкопчили в това, което наричат живот, а всъщност не е нищо повече от съществуване. И се борят за него. И не искат и да чуят за мечти, защото преследването на мечтите означава рискове. Но какво е рискът? Какво може да рискува един обикновен човек? Пари? Докато си жив имат смисъл, но все още никой не е успял да ги вземе със себе си след това (неколцина са успели да ги погребат със себе си…). Щастие? Какво щастие би могло да съществува, ако човек не преследва мечтите си? Любов? Що за любов би изпитвал някой, който не би дал всичко за любимия човек?

С други думи, страхът от смъртта пречи на хората да рискуват, тоест да преследват мечтите си. Къде е смисълът тогава? Този въпрос явно си задават и много други хора, защото употребата на алкохол, наркотици, антидепресанти и шоколад се покачва с всяка секунда. И, колкото и да е странно, броят на самоубийствата.

И тук идва моментът, когато ще докажа колко ирационални са всъщност хората:

Страхът от смъртта води до празно съществуване, избягване на всякакви рискове. Последстието: животът губи смисъл. Крайният резултат е самоубийство. Кой е луд сега?

----------------------------------------------------------------------------

Въпреки, че не е особено добре представена, идеята ми е сравнително ясна. Върти се из главата ми от доста време, но едва сега успях да я облека в думи. Обещавам да редактирам, когато имам време.

Постът бе написан благодарение на Casey Blackheart.