-... цялата околност да бъде преровена до последната подробност...
- Да, сър!
Спрях удивен. Позяпах човека пред мен и попитах:
- Значи ще наредиш на двайсетина човека да претърсят околността, без да им кажеш какво търсят?
- Шефе?
- По дяволите, после ще се разправям с теб. Търсят много тежко ранен човек, куче или нещо с размерите на голямо куче. Следи от кръв също ми вършат работа. Освен това искам изследване на кръвта от форда...
- Няма такава, шеф.
- КАКВО?!
- Няма такава. Някой ще да я е избърсал, сър. Съжалявам, сър.
- Някой... някой е избърсал кръвта от местопрестъпление в присъствието на толкова много ченгета и никой няма да го види?!? Определено имаме за какво да си поприказваме, Мичъл.
- Да, сър. Ъъъ, сър, това ли е всичко?
- Това и каквото още можеш да се сетиш... Всъщност значи това е. Действай. И гледай, направо се моли да не се издъниш.
- Да, сър.
'Човекът не е виновен, че е идиот', опитвах се да убедя себе си. Кой знае защо не успявах.
- Такааа... - промърморих. - Сега е време да си напазарувамеее...
***
Мястото бе голямо. Всъщност много голямо. И студено. И от тавана висяха... умрели същества. 'По дяволите, ще стана вегетарианец', помислих си. Сам не си повярвах.
Зад огромния, окървавен тезгях стоеше огромен, окървавен мъж. Щом го видях се запитах дали да не го арестувам по подозрения за склонност към серийни убийства...
- Какво ще желаете... сър? - попита.
- Хммм... Голям свински бут, половин килограм пастет с ябълки и малко информация.
- Първите две вече пъруват към вас, за третото не съм толкова сигурен. Какво искате да знаете?
- Това е голяма месарница, виждам. Питам се каква е вероятността някой да краде? Да речем веднъж месечно по два-три свински бута и няколко пилета?
- Никаква. Всичко е систематизирано до най-малката подробност. Ако нещо липсва, някой загазва.
- Разбирам. Вие ли сте на касата през цялото време?
- Да, сър.
- Бихте ли ми казал... имате ли подобен клиент, който идва през точно определено време, купува от едно и също еднакво количество, вероятно е приятен, но затворен човек? Някой, който толкова очевидно се опитва да не бие на очи, че постига обратен ефект?
- Не съм склонен да споделя такава информация, сър. - Каза той, но в очите му се виждаше, че има някой наум. 'Е, това също е нещо', помислих си. Но не достатъчно.
- Разбирам, че имате такъв клиент. Бихте ли ми казали дали е идвал през последните три седмици? Не ви питам имена, разбирате ли. Трябва ми името, но няма да задавам този въпрос на вас, защото знам, че кажете ли, започвате да губите клиенти.
- Не. По мои сметки трябваше да дойде тази седмица.
- Благодаря много. Иии още нещо, не забравяйте, че никога не е лошо да си имаш приятел сред... разследващите разни неща. Ние можем не само да разследваме, но и да не разследваме. Ако ме разбирате. Колко ще ми струва?
- Оо, бута ли? Подарък от заведението. За да не дойдете отново. Приятен ден.
- Е, няма да е. Но благодаря все пак.
