Гняв, разочарование, сълзи, напиращи да потекат... Абсолютно...
"Не."
Какво не? Какво не? Кажи ми.
"Няма да стане така."
Как?
"Не искам да чувам такива неща."
Какво, какво съм казала, какви неща?
"Гняв."
А, и ти ли?
"Не."
Ами?
"Няма гняв. Няма разочарование."
Ха, напротив, има. Има, и то навсякъде. Има ги дори в теб, та ти си създаден от тях.
"Не."
Какво не? Какво пак обърках, не се гневи!
"Не се гневя. Няма гняв."
А какво е всичко, което виждам наоколо? Дръжки? Има гняв. И разочарование. Те убиват хората, не виждаш ли?
"Не."
Да нямаш нужда от очила? Имам една леля...
"Не. Не това. Не те убиват хората."
А какво тогава? Какво ги кара да страдат? От къде идва идеята за психиатри? Нуждата създава...
"Не. Хората сами убиват себе си."
Така ли? От къде накъде? Вярно се убиват един друг, но аз не говоря за това... Нито за самоубийците.
"Не. И аз не говоря за тях. Хората убиват себе си с убеждението, че не могат."
Не могат какво? И от къде идва това убеждение? От теб?
"Не. Хората вярват, че не могат. Каквото кажеш."
Да скочат от високо, без да се пребият? Не могат.
"Напротив. Могат. Могат всичко. Имат всички средства, които са им нужни. Имат тела, които действат безотказно. Имат умове, способни да решат всяка задача. Имат планета, на която да живеят. Какво не могат?"
Не могат да се преборят със собствените си умове.
"Защо?"
Такива сме създадени!
"Не. Създадени сте способни. А сега не сте."
Защото всичко е толкова сложно!
"Защото сте способни да се справите. Ако не бяхте, нямаше да го създадете такова."
Ние нищо не сме създали!...
"Така ли?"
Така!.......
"Намери лоста."
Кой лост?
"Който ще отключи съзнанието ти."
Няма лост! Такива сме! Не можем...
"Ето пак."
Не можем да се променим...
"Преди време сте били маймуни."
Не ние...
"Вашите предци."
Да. И...
"Щом те могат да създадат вас, на вас какво пречи да създадете способни наследници?"
Ние...
"Не. Няма да слушам, не ме интересува. Имате всички средства. Имате..."
Но...
"Значи можете."
Аз...
"НЕ. Не аз. Ние. Можем."
Да...
"."
