"In 5 years, you’ll be exactly the same as you are now except for the books you read and people you met. :)"
Не съвсем. Живота те променя. Мен-много по-бързо отколкото някога съм си представяла.
Ще го кажа така. За първите 16 години от живота си мога единствено да кажа, че съм прочела много книги. Няма начин да опиша колко. Просто и аз не знам. Друго обаче не може да се каже. Срещнах много хора (защото учих в много училища), но повечето просто минаха и си заминаха. Няколко песъчинки оставиха гигантска следа в душата ми. И толкова. Променили са ме съвсем мъничко. Почти нищо не успя да достигне душата ми.
През последните няколко месеца се превърнах (най-накрая) в себе си. Дълбоко в душата си започнах да осъзнавам кое е истинско и кое - обикновена дрънкулка. Истинска, но без никаква стойност. Научих се да си задавам въпроса кой всъщност задава цената и как така за различните хора едно и също нещо има различна стойност. Разнищих кътчета от собствените си съзнание и подсъзнание, за които нямах представа че съществуват. С една дума, надраснах многократно не само себе си, но и най-смелите си мечти за онова, което съм си представяла, че мога да бъда. Преодолях безброй страхове (и една фобия), позволих си да мечтая за неща, над които другите се надсмиват (защото смятат за невъзможни), открих, че собствените ми граници са далеч по-големи, отколкото съм си мислела. Позволих си да чувствам, да се променям, да вярвам, да искам, да мечтая. Научих, че всичко идва и си отива и това, макар да натъжава, не бива да ни спира по пътя ни. Научих, че е важна не крайната цел, а самия път.
Въобще, промених се повече, отколкото съм вярвала че е възможно. И открих, че мога да постигна всичко.
И все пак съм си същата, нали? ;)
