Наведох се над кормилото (по-точно над каквото бе останало от него) в опит да извадя документите на колата от премазаната жабка. Показалецът ми докосна нещо, което приличаше на парче хартия. Протегнах се още малко, пръстите ми се свиха около нещото и аз се измъкнах триумфиращо от колата. В ръката си държах... част от реклама на месарница. Напсувах съответното място, но прибрах листчето. Подозирах, че ще ми се наложи да се поразходя дотам.
- Командире, как върви? - чух глас зад себе си. Обърнах се.
- О, Джонсън, извинявам се, че не дойдох по-рано...
- Не съм изненадан, приятелю. Двайсет години вече сме заедно в бизнеса, едва ли имаш с какво още да ме учудиш.
- Но пък младоците ме удивляват всеки ден. Ето например сега: има жестока катастрофа, а досега никой не се е запитал кой е карал втората кола...
- О, аз определено се зачудих. После обаче реших, че това си е твоя работа... Всъщност исках да говорим точно на тази тема. Имам една доста притеснена свидетелка. Според мен е хахо, според лекарите и няма нищо. Предлагам да я преслушаш, може да откриеш нещо интересно.
- Мерси, Джонсън. Мичъл! - последният крясък отправих към нахакан хлапак с амбиции. Според него трябваше отдавна да е повишен. Според мен имаше нужда от още мнооого викане.
- Да, сър? - отзова се веднага. Не мога да понасям подобни ас ликърс. Понякога се чудя защо не го уволнявам под предлог "потенциално корумпирано ченге". Така де, ако го бива поне малко за нещо, то е за това.
- Искам всичко от форда в пликчета с номерца, ясно? Ама като казвам всичко, значи всичко. После ще огледам. Намеря ли нещо важно в тази кола, обещавам ти проблеми, ясно?
- Да, сър!
Междувременно аз се запътих към съмнителната свидетелка.
Жената бе на около 35-40, като според мен клонеше на години към второто, а на вид към първото. Косата и не бе боядисана, но бе поддържана много добре, забелязах. Както и всичко в нея: нищо скъпо или биещо на очи, но всичко изрядно и чисто.
- Здравейте, госпо...
- Госпожа Харпър - каза тя.
- ...жо Харпър. Аз съм...
- Знам кой сте, г-н Дилън. И аз гледам новини.
- Прекрасно. Сега бих искал да чуя каквото имате да ми кажете.
- Няма да ви хареса.
- Не си спомням кога за последно някой ми е казал нещо, което да ми хареса - казах. - Не се случва често в професия като моята.
- Карах си съвсем спокойно, когато видях как колата пред мен ускори.Според мен се движеше поне с 200, защото напредваше поне два пъти по-бързо от мен.
- Разбирам. Какво се случи след това?
- След това продължи да ускорява, докато не загуби контрол и не се блъсна в мантинелата между двете платна. Поради голямата скорост обаче излезе в насрещното платно и там бе блъсната от другият афтомобил. Този с двамата съпрузи...
- Да. А защо според вас ускори колата? И коя кола имате предвид?
- Става дума за форда, който стои ей там. Нямам представа защо ускори. Вечер е, няма много коли, можеби просто човекът е бил в настроение да кара бързо.
- Г-жо, това е повече от престъпление. Убил е двама души. Кажете ми какво стана след сблъсъка.
- Нещо във форда се запали. Аз си помислих, че ще избухне, и затова се отдалечих от мястото. Но не откъснах поглед от двете коли. И тогава видях някаква сянка да се отдалечава от форда. Пълзеше. Премина в моето платно, заобикаляйки спрелите и пазейки се от все още движещите се коли. Според мен никой не и обърна внимание, всички гледаха сблъсъка.
- Според вас човек е оцелял от подобна катастрофа и е бил способен да избяга от мястото?!
- Нито веднъж не съм казала, че е било човек, сър. Всъщност смятам, че беше огромно куче.
Лунната светлина огря лицето и под странен ъгъл и за миг то изглеждаше по-скоро зловещо, отколкото привлекателно.
Отново отидох до форда. Джонсън застана до мен и каза:
- Мистерия, а?
- По дяволите всички мистерии! - ядосах се аз и се отдалечих. Трябваше ми време да помисля.
