Наследството IVта част

Мъжът прекара цялия ден в разглеждане на мазето, превърнато в кабинет от предишния си собственик. Установи, че всички книги в библиотеката се отнасят до правни закони и случаи от миналото, че в бюрото има документи от няколко явно незавършени случая и едно чекмедже, което не се отваря по никакъв начин. Откри дрехи в шкафа, а между тях бе скрито любовно писмо. "Странно място да скриеш подобно нещо при наличието на всички тези книги, които са преди всичко скучни...", помисли си Мортимър. "Но пък кой ли съм аз да съдя човека?!"
Пропусна дори да яде, докато стомахът не му напомни. След това и друга естестена нужда го подсети и той случайно си спомни, че на една стълбищна площадка имаше врата.
"Човек с такова мазе едва ли изминава целият път до банята", реши Морт и влезе. Наистина беше тоалетна, при това разкошна. Кранът над мивката, както и бутонът, с който се пуска водата, бяха златни или поне позлатени. Огледалото имаше разкошна сребърна рамка, изкована преди няколко века, както установи той след кратък оглед. По мивката нямаше нито една драскотина, въпреки че бе доста стара. Плочките бяха бели и излъскани до блясък, ако не броим тези на пода (те бяха покрити с дебел слой прах и червено килимче). Имаше дори сапун и тоалетна хартия, която обаче поначало бе фина и се разпадаше от старост.
Вече беше късно вечерта, когато Морт спря да рови в старите документи. Реши, че е време да си ляга, защото смяташе да прекара следващия ден в приятно пилеене на пари. Избра си едно място на пода точно до библиотеката, пъхна се в спалния чувал и издърпа щепсела на лампата на бюрото. Малко след това из мазето се разнесе похъркване.
Никакъв друг звук не нарушаваше нощната тишина. Къщата бе на спокойно място насред полета, далеч от пътя, затова не се чуваха шумовете на автомобилите. Най-близката сграда пък беше конюшня на повече от половин километър.

* * *
Морт се обърна в съня си и ръката му се опря в нещо. Той се опита да го избута, все още сънен, но не успя. Събуди се напълно. Видя, че нещото прилича на крак. Проследи нагоре и установи, че е свързано с тяло. На пръв поглед съвсем нормално тяло, с правилният брой крайници и всичко останало. Единственият проблем бе, че беше облечено досущ като него самия, а той успя да разпознае собственото си лице дори при липсата на светлина. Извика и се дръпна назад, но гърбът му се опря в библиотеката. Човекът пред него се изсмя. "Същият смях", помисли си Мортимър. През това време другият включи главната лампа и светлината от многобройните крушки освети мазето...
... Което вече не беше същото. Имаше го прекрасният килим, но сега изглеждаше точно както и цялата къща - стар, опърпан и разпадащ се. Бюрото също си беше на мястото, но дървото бе изподрано и изпочупено на места. Единствено библиотеката си стоеше неокътната, само леко миришеща на мухъл.
Морт обаче хвърли само бегъл поглед на интериора. Смяташе, че има къде по-важни неща за разглеждане в момента. Като... човекът пред него. Поне изглеждаше като човек. Защото на светлината лицето бе същото като неговото собствено. Единствената разлика бе, че бе бледо и сивкаво, а по шията се виждаше кървава линия. Също и по китките. Мортимър реши, че същото се отнася и до краката. Също така реши, че глупавите красъци и писъци няма да му помогнат в случая и че е по-добре да говори с нещото, да му отвлече вниманието, докато бааавно се премества към стълбището...