Наследството Iва част

Той не издържа на пронизващия поглед, вперен в него, и отиде да отвори консерва кучешка храна.
-Е, Ханк, надявам се че си доволен-каза. Ханк очевидно бе доволен, защото примляскваше щастливо. На вратата се позвъни.
Мъжът отиде да отвори. Пред себе си видя човек на средна възраст, приятно облечен, макар да не личеше особен стил.
-Сър, имам добра новина.-каза той. Сивият му костюм някак подсказваше "адвокат".
-Радвам се. Мога ли да знам каква?
-Мога ли да вляза? - отвърна с въпрос другият.
-Ами... да. Заповядайте. Само внимавайте с кучето... -но беше вече късно. Ханк се беше хвърлил на врата на непознатия и ближеше лицето му в пристъп на необуздана радост.
-Извинявам се, много съжалявам...-промърмори мъжът, докато нежно изтръгваше човекът от лапите на гигантския пес. - Ако някога крадец реши да нахлува в бърлога като моята, най-вероятно ще съжалява много. Даже има вероятност да бъде удавен в слюнка... Дали ще се смята за убийство по непредпазливост?
-Съмнявам се-промърмори другият мъж, докато избърсваше лицето си с кърпичка.-Нека сега се върнем на причината, поради която съм тук. -Каза, но ентусиазмът му се бе изпарил.
-Кажте.
-Вие сте Мортимър Дайджест, нали така?-провери.
-Да, точно така. Предпочитам "Морт"-каза той и добави мислено "Дори от такива като вас".
-Така. Живеете на посочения адрес, това е така... -говореше като на себе си адвокатът, - А вие ли сте същият, който работи в ресторант на Въжената улица?
-Точно така-промърмори с неприязън Морт.
-И познавате мистър Донован?
-Дъртият мизерник ли? Да, познавам го, дявол го взел. От години, при това. Гнусен, малък...
-Виждам, че не е бил особено приятен човек. Е, дългогодишната ви вярна служба ще бъде наградена заслужено. Господинът, за когото споменах, е починал...
-Ах, дърто копеле, как можа? Та той беше 1/3 от клиантелата ми!
-...И ви е оставил наследство от 200 000 долара, двестагодишна къща, дворец бих казал, и ролс ройс с антикварна стойност.-Довърши той. След това с лека ненавист наблюдаваше реакцията на събеседника си.
Морт бе застинал. Нито едно мускулче не трепваше на лицето му. След миг се съвзе, тръсна глава и огледа квартирата си. Наемът беше по-нисък от заплатата му. Единствената сума пари, с която можеш да си купиш нещо, и която бе по-ниска от заплатата му...
-Шегувате се, нали?-попита. -Това трябва да е едно от онези предавания, в които се подиграват с дребни риби като мен.
-Кога за последно сте ял риба, сър?
-Преди... Какво значение има това?
-Да ви изглеждам като човек, който се шегува?-прекъсна го той.
Морт го огледа.
-Всъщност не, - каза след известен размисъл.
-Предлагам да отидем в кантората ми и да разгледаме условията. Утре в пет следобед.-След това стана, подхвърли картонче на масата и напусна жилището, като внимаваше къде стъпва.