На другия ден Мортимър навлече най-чистата си риза (тоест една от двете униформени) и се запъти към посочения на визитната картичка адрес, след като бе прекарал около половин час в търсене на каишката на Ханк.
Когато стигна до мястото, не можа да повярва на очите си. Намираше се пред огромна стъклена сграда с още по-голям паркинг отпред, запълнен открай докрай. Прозорците искряха така, сякаш всеки си имаше личен чистач, а персонала се забелязваше отдалеч с червено-златистите си униформи.
Морт влезе вътре и моментално се почувства мръсен. Не че действително не беше, но преди това не знаеше колко чисто може да бъде нещо. Според него забърсването на лъжицата с ръкава, с който не си избърсал носа си преди това, е висша форма на хигиена. Освен това хората, всеки от които изглеждаше особено зает с нещо ужасно важно, отделяха по секунда от времето си за да му хвърлят по един поглед, след това се извръщаха с погнуса, питайки се какво прави такъв (човек) на такова място.
При влизането си той чу писък. След миг очите му бяха закрити от огромна униформа, заповядваща му:
-Кучето не може да остане тук! Изведете го веднага!
Той се съгласи без и дума да обели. В края на краищата униформата беше наистина внушителна. Затова изведе Ханк навън и го завърза за едно дърво. "Който иска да открадне това куче ще се сблъска със сериозен проблем", помисли си.
Отново влезе вътре, където една друга, червена и доста по-малка от предишната, униформа веднага пожела "да го обслужи", тоест да го заведе където трябва и да го върне обратно.
-За Ваше удобство...-започваше представянето и, но той си знаеше, че нямаше нищо общо с неговото удобство.
В кабинета на адвоката, чието име беше Лийвъри според визитната картичка, беше посрещнат от двайсетгодишна секретарка с дълга коса и още по-дълги крака, които обаче тя веднага скри зад стилно старовремско бюро. Изчака петнайсетина минути в нейната компания, след което "мистър Лийвъри" благоволи да го приеме.
-А, Дайджест, нали така беше? Ето това е завещанието, ако желаете, прочете го. Няма да получите повече информация от тази, която вчера ви дадох. Предлагам да наблегнем на условията, при които ще получите наследството.
-И те са?
-Покойникът имаше чувство за хумор. Аз съм негов адвокат от повече от двайсет години и мога да ви уверя, че минавате доста леко, извинете ме за уличния жаргон.
-По-точно? Не си падам по такива истории, тук съм за парите. За какво става въпрос?
-Според завещанието то може да бъде изпълнено само и единствено при едно условие. То е да прекарате един ден и една нощ в мазето на къщата, която в последствие ще получите като наследство. Трябва да сте сам, но къщата да бъде наблюдавана през цялото време, вероятно с цел да не избягате. Предполагам, че самото помещение е особено неприятно, къщата е стара... Съмнявам се да е проблем все пак.
-Аха. Колко казахте, че са кинтите?
-200 000 долара. Без къщата и колата.
-Значи едва ли ще е толкова лесен престоя в мазето.-Промърмори Морти.-Не и за тези пари.
-Вижте, нямам много време. Подпишете, ако сте съгласен, ако не-вървете си по вашата работа, - каза раздразнено адвокатът.
Морт подписа и си замина. Точно след една седмица, в четвъртък, щеше да започне престоят му в мазето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар