Часовници

Забелязали ли сте, че новите часовници на практика никога не са верни? Влизам си аз в магазина, а там хиляди и хиляди от тях. Цъкат, тиктакат, чат пат мъркат, мрънкат, пискат и тн. Всичките показват един и същ час. Човек да си помисли, че поне на такова място може да си свери часовника. Обаче не е така. Разглеждам, зяпам, даже мерих. Всякакви форми пробвах, доста се посмяхме, да си кажа правичката. Ама харесах един, викам си, тоя е. Махнах да продавачката, тя ми го уви, опакова (Коледа е все пак) и аз, по живо, по здраво си тръгнах към къщи. По пътя срещнах разни хора, поговорихме си. Без да губим излишно време, разбира се, нов часовник си имах все пак, макар и в кутийка на сигурно място в чантата ми.
Стигнах си аз вкъщи и си викам, я дай да видим сега. Винаги съм носила часовник, ама друго си е като е нов. Извадих го и го сложих. Позяпах го малко, па отидох да си върша работата. Няколко часа по-късно исках да гледам филм и затова трябваше да свърша всичко навреме. Няма проблеми, нали си имам нов часовник, няма как да закъснея.
Да, ама не. Уж осем часа отивам да гледам и що да видя? Минал половината филм. Викам си, абе как така бе, объркала ли съм се. Звъня аз по телефона на една приятелка (тогава нямах интернет, нито тя; то аз и компютър нямах, а нейния си беше готов материал за вторични суровини) и я питам кога е филма, да не е утре, или пък е бил вчера, пък аз съм се объркала. Тя отговаря, няма проблеми, днес си е, вече половин час го гледам. "Вече ли?", питам аз. Беше станало осем по моя нов часовник... А тя "Ами да, вече половин час". Тъй ли? Ма то колко е часът бе? ""
Гледам аз като ударена. Казах "чао" с единствената мисъл в главата да видя каква е тая работа. Та нали новите часовници уж са верни, как така с един час напред... Гледам аз моя часовник, гледам микровълновата. Така си е, един час. Сравнявам с часовника в хола, в спалнята, на джиесема на бащата. И се разбеснявам. Ше ходя вече да питам каква е тая работа.
И на другия ден наистина отидох. Влизам аз в магазаина. Продавачката беше същата. Разярена като бик пред матадор, аз тряснах чсовника на масата и съобщих с леден глас, че часовникът изостава. "Ама как така, нали вчера, нали..." Това-онова. "Ами изостава, вчера си изпуснах филма заради него". "Ама вие не го ли сверихте?" "Че защо, нали от магазин за часовници излизам", учудих се аз. "О, госпожице, съжалявам, грешката е моя", заобяснява се тя. "Нали разбирате, мотото на магазина е "Голям избор, но все бързо става" и аз, понеже вие прекарахте половин час в магазина, реших да изместя часовника с половин час, за да не забележите как минава времето."
Как да го кажа, коментарът е излишен...