Хм. Не знам как точно да опиша какво ми се върти из главата, но имам нужда да го напиша някъде, а т.нар ми дневник се намира в другата стая (тоест твърде далеч, във ваканция съм все пак), затова ще се опитам да се изразя тук.
Аз се занимавам изключително с изкуства. Рисуването ми е страст, която развивам от малка (вече 10 години някъде станаха). Рисувам често и по много (в последно време по-малко единствено поради липса на време) и изпитвам удоволствие от това. Напоследък започнах да създавам все по-добри неща (като това например) и това, разбира се, ме кара да се чувствам великолепно. Интересно, но от майка ми получавам основно критика (за примерната рисунка тя каза, цитирам, "е, прилича на кон", което очевидно е шега, но това не обяснява липсата на истинско мнение). Последният ми проект е свързан с един изключителен изпълнител (певец И китарист, и в двете го бива), Брус Спрингстийн . С него имах много сериозен проблем, изпусках нещо, което го правеше всъщност него самия. Когато най-накрая открих какво и го поправих (човекът има обратна захапка, което почти не личи по принцип, но от светлосенките се вижда), не можех да си намеря място от радост. Най-големият му фен (втория ми баща) реагира с нещо от типа на "Ахаааа...", и то в 12 през нощта, на ужасна светлина. Майка ми каза точно: "Все още липсва нещо, вратът му не е ли малко по-дебел, устата му е еди-каква- си..."
Вероятно аз съдя прекалено строго, все пак не всеки би могъл да разбере усещането, което изпитва... ъх, ужасно изтъркан израз, творецът пред своето творение. И все пак... не знам, според мен всяка майка би трябвало да подкрепя детето си в начинанията му (освен в случаи като Хитлер, разбира се). В края на краищата не съм тръгнала да скачам с парашут, та да очаквам от нея да оцени фигурките, които правя във въздуха (не че не ми е минавало през ума).
Аз ли прекалявам?...
2 коментара:
на, не прекаляваш, почти никой няма да оцени нещата който правиш, каквито и да са те. За една друга Ива това е причината да не снима рисунките си, защото не вижда смисъл в това. Има смисъл според мен, човек трябва да го прави за себе си, за да се развива и да не му пука ако хората не обръщат достатъчно внимание (подчертавам думата "хората", защото хората са глупави, слепи, егоистични и т.н. Истината е, че напоследък хората ме дразнят). Мислиш ли че на мен ми обръщат внимание като им покажа някоя моя рисунка, най-харесваната ми рисунка е на едни глупави, изтъркани рози...
Розите са хубави, бтв.
Не, всъщност аз дори не очаквам чак кой знае какво внимание. Просто ми се иска, когато нарисувам нещо, което дори аз си харесам (защото ние всички сме особено самокритични), да получа обективно мнение. Неща, които очевидно ще се променят или поправят си ги знам и аз. Просто ми омръзна да получавам или критика (това, което получих дори след като постигнах нужното усещане с тази рисунка, ще я кача в нета като я завърша), или абсолютно никакво внимание, и то от майка ми. Така де. Малко подкрепа и такива неща. Ддз, може би и аз се лигавя в момента... :/
Публикуване на коментар