Бяло и черно

Момчето се огледа.
-Андрей!-извика. - Чакай!
Човекът, който вървеше десетина метра пред него, се обърна. Носеше широкопола шапка, но въпреки това под нея се виждаше острият му, неприветлив поглед.
-Омитай се, хлапе. - Каза. - Може да загазиш.
След това се обърна със замах, черното му палто се развя в нощта и той продължи забързано по пътя си. Момчето остана загледано след него, но не го последва повече. Вместо това се върна в кръчмата, от която двамата бяха излезли.
След петнайсет минути отново излезе и пое по пътя, по който бе изчезнал Андрей. Вървеше бавно и изглеждаше замислен. Изглежда бе забравил якето си, защото беше само по фланелка посред нощ през късната есен. Изведнъж се спъна в нещо. Погледна надолу и изпищя. Пред него лежеше мъж, облечен в дълго палто и с широкопола шапка на главата. Неестествена част ото облеклото му беше ножът, който стърчеше от гърба му. Беше забит до дръжката, после завъртян. Кръвта попиваше в черното палто, създавайки по-тъмно петно.
Момчето се наведе и погледна лицето на мъртвеца. Беше на Андрей.
Младежът извади мобилен телефон и се обади на полицията. След това се свлече на колене до мъжа и каза:
- Мен предупреди, а себе си не опази.
Сълза падна върху палтото, точно до дръжката на ножа. Момчето стана и затърси нещо в джоба на дънките си. След секунда извади малък найлонов плик, пълен с бял прах. Пусна го върху мъртвото тяло.
- Вярно, че дрогата убива!- Промълви. - Но не знаех, че го прави по този начин... - сълзите се стичаха като река по лицето му и падаха на земята.
След това се обърна и се загуби в нощта.