Прошка

" It's like the... spiritual spinach in your teeth."

Прекрасна метафора.
Подхожда на безборй неща. Например на чувството за вина. Опитваш се да го прогониш с всички сили, а то те гложди ли гложди, докато ти разрани езика... Трябва ти клечка за зъби. Или конец. Или каквото и да е остро нещо, което можеш да натикаш между зъбите си. И духовният им еквивалент е нещо добро, с което да залъжеш съвестта си.
Подхожда и на омразата. И на обидата.
Всъщност всичко опира до прошката. Всяко от гореспоменатите чувства е предизвикано от това, че хората не са свикнали да я дават. Някой някога е казал, че само Бог прощава. Сигурно същият, който е казал, че Той е само един. И заради него хората се молят на нещо, което не виждат. Вместо да се помолят на онези, които срещат всеки ден и които могат да им дадат това, от което се нуждаят.
От едната стана се намира чувството за вина. От другата-омразата и обидата. И само онези, стоящи от втората страна могат да премахнат тези чувства. Не е нужно много, но кой знае защо е невероятно трудно. Аз самата съм мразела само един човек в живота си. Но пък вложих много енергия в това. Сега не съжалявам за това, смятам го за положителна част от миналото ми, нещо, което успя да ме научи, че прошката променя нещата. Дори ако никога не я заявим пред "виновника". Дори ако никога не я признаем истински пред себе си. Просто да я почувстваме.