Всичко се случва според ясен сценарий. Никога обаче не съм твърдяла, че сценарият е предварително написан, или пък че нямаме избор. Той се пише от всяко наше действие, променя се в зависимост от действията на други. Но съществува, защото всяко нещо, което се случва някъде, води до нещо друго, било то на милярд светлинни години. Ефектът на пеперудата. Съдба. Реалност.

***

Всичко трябва да се случи по определен начин. Сбъркаш ли начина, не можеш и да постигнеш целта. Защото всяко нешо е създадено да служи на определена вяра и да изпълнява определена функция. Защото всеки живот се движи, макар и по собствен избор, по определен път и този път, заедно с всички други, е начертан на една карта, която се пази на ръба на човешкото съзнание. Само онзи, който разчупи границите на своето съзнание, може да зърне картата и да избере друг път, неначертан и неописан. Само такива хора могат да превърнат действията си в истина и да създават нови пътища за други, а не да повтарят до болка познатите стари действия.
Ще ми се да имаше повече от този вид, защото старата карта вече се износва, употребявана от толкова много умове...

Them and they

They get to our minds, they change our thoughts, they kill our feelings.
They come in the middle of the night, in our dreams. They promise to give us what we dream of, they promise to give us love, to make our loved ones happy. They speak to us. They almost live with us, in our thoughts and dreams.
The just lie, without having tongues, they make us hate, without being able to feel themselves. They kill us without having any real body to do it... They kill us through ourselves.
They are dead. Dead paper, that's what they are . Dead trees, changed to something else. Just... things. Things that can kill. But it is said that not the knife kills but the hand that holds it.
Why do we let that happen? Why are we... slaves of things, when things were supposed to serve us? Why do we let ourselves sink, die slowly just of nothing? And, what is worse, we die, but we can't even understand that... We keep... functioning, but we are dead, dead inside... And they go on to the next victim...
They are killing me. And there's nothing I can do...
There's noone there to save me.
They are all dead.

You can find so much only if you start searching with the idea that there's nothing to be found...

Глупакът и интелигенцията

Знаете ли, всъщност не е толкова впечатляващо. Може би това е и проблемът.

Някои казват, че чудесата се случват навсякъде около нас. Други-че първите са идиоти.

Предполагам, че в един или друг смисъл и двете мнения са верни. Хората правят чудеса постоянно. Само че са малки и незабележими нещица, и понеже са такива, никой не им обръща внимание. Вероятно ги забелязваме единствено когато спрат да ни се случват, но дори тогава не признаваме. Май му се викаше "лош ден". "Просто имам лош ден".

Ами добре, мисля си обикновено. Имай си. Какво от това, че не вярваш? Какво значение има? Щастливците, които знаят и вярват и разбират, на тях... не им пука. Те са толкова малко и толкова самотни, че един глупак повече или по-малко не им прави впечатление. А другите... ха, те много се "радват" когато се появи поредния като тях, защото не се чувстват толкова самотни в глупостта си.

На всичкото отгоре смеят да твърдят, че щастливите хора са всъщност истинските глупаци, защото "се носят из облаците", не виждат реалността... докато те всъщност гледат истинския свят в лицето и му се усмихват. Не обръщат внимание на трудностите, понякога дори им се радват, защото придават смисъл на всичко... Живеят в своята приказка и и се наслаждават. А глупаците ги обиждат.

Понякога се питам от кой вид съм. Все си мисля, че съм от щастливите. Приемам трудностите и се боря, усмихвам се, когато ги срещна, смея се с глас, когато ги победя. Често се съмнявам в някои неща, но в други вярвам непоклатимо. Ще се променя. След няколко години съвсем няма да мисля по начина, по който мисля сега. Казват, че съм наивна мечтателка, просто дете... Но знаете ли, веднъж четох нещо, написано от един много мъдър човек: нима децата не са най-добрия пример за подражание? Нима не трябва да изследваме света по същия начин като тях, с вяра и очакване за нещо хубаво?

Кой е глупакът в края на краищата?

Get ready...