tag:blogger.com,1999:blog-24138266367810882222012-01-01T23:40:02.869+01:00angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.comBlogger761100tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-85794978102199871032011-03-26T15:30:00.001+01:002011-03-26T15:30:16.466+01:00

You… ------- Half an hour before… The door was locked as when I left, and when I came in, it was as if I was never away. Seven hours you’ve been sitting in the same place, probably left to go to the toilet once or twice, and the cup of coffee and the empty plate told me you had paid the kitchen one or two visits. The smell though, it told me it wasn’t to wash the dishes or anything of the sort

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-85656504964817822422010-08-26T22:14:00.001+02:002010-08-26T22:14:20.284+02:00

In fact I don’t know how to start this thing. Not only that, I don’t know what to write at all. Ideas have been floating around in the space of my head, not willing to be captured and put on paper… metaphorically spoken. So I just will put down everything that comes to the tops of my fingers and I’ll hope to find out the truth my subconscious is trying to sell to me. Darkness was filling the

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-29134561821778169972010-06-16T15:34:00.002+02:002010-06-16T15:45:15.068+02:00

It's again the darkness I am looking in the eyeThe kind I thought I'd forever left behind...But when the light is gonethere's only one thing left:this most important thing is never to forgetthat there's been light to go awayand there will be again...

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-75950402472187368702009-11-21T17:43:00.003+01:002009-11-21T19:02:50.343+01:00

InnocentWe are bornTender is our skin as well as our soul.We then see the world,and to survive,we change.Revoltingwe grow.Rough becomes our skin as well as our soulwhile we live in this world.And we forgetthat there's a fifth dimension...Unforgivenwe die,because who else can forgive usbut we ourselvesOr maybe...Maybe we see the worldand realizethat we need each otherto surviveto save our soulsto

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-62140738746942725932009-11-04T12:50:00.001+01:002009-11-04T12:50:03.024+01:00

Така значи. В градът се вилнее същество от източноевропейската митология, което уби двама граждани, без дори да е изцапало белите си зъбки с кръв... Каква ли друга измет се разхождаше наоколо?’ ‘Хмм.’ След като осъзнах какво си мисля, реших да се поправя: ‘вилнее’ определено не беше точното определение. Освен това ‘бели’ също не е подходящо, защото нямам никакви доказателства за това. ‘Втори

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-48987237978901842002009-10-28T22:26:00.001+01:002009-10-28T22:27:51.543+01:00

В един свят, в който смъртта се счита за най-голямото зло, аз се опитвам да живея с вярата, че сънищата са една друга реалност, а мечтите се сбъдват. Що за луда трвбва съм? И за да отговоря, ще започна отзад напред. Страхът от смъртта е най-ирационалното нещо, което може да съществува. Толкова ирационално, че нападнало в гръб и убило рационалността, заемайки нейното място. Няма нищо, наистина

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-65855517150397259972009-10-16T19:52:00.005+02:002010-08-31T20:22:18.656+02:00

Гората бе тиха и спокойна, чуваха се само звуците на нежно падащи листа. Нощните животни се движеха толкова внимателно, че стъпките им звучаха като въздишки навсякъде наоколо.Само на едно място не пристъпваха, сякаш се страхуваха да не пробудят спящото там дете. Тишината не се нарушаваше от нищо, освен от дишането му. То се обърна в съня си и промърмори нещо далечно. Нощта напредваше.Под

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-78144895728650289552009-10-05T21:08:00.003+02:002009-10-05T21:30:01.101+02:00

From the darkness we shall rise, Eternity we shall reach But we shall pay the prize And the younger we shall teach To walk on a different path To step on a different ground To go through a world that mad And to always listen to the sound The sound of reality The sound of love Banality

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-84897941287099625232009-06-22T16:14:00.001+02:002009-06-22T16:14:46.860+02:00

that’s what it’s all about, they say… EDIT: it’s perfect ^^

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-73695325348967486322009-05-20T22:43:00.000+02:002009-05-20T22:44:24.123+02:00

Theres so many different worldsSo many differents sunsAnd we have just one worldBut we live in different ones

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-41207309377503030462009-01-28T20:52:00.001+01:002009-01-28T20:52:50.738+01:00

"I've been living with myself all of my life, so I know all of me. So when I watch me, all I see is me. It's boring."-Morgan Freeman

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-87828485909240115642009-01-18T10:35:00.003+01:002009-01-18T10:45:18.398+01:00

Край няма никога.Мечтаеш за нещо. Жадуваш да го получиш, когато все пак получиш шанс не смееш да посегнеш, за да не избяга... И когато все пак посегнеш и успееш да го грабнеш, стискаш с две ръце, да не би да го загубиш. Но нежно, да не би да го нараниш...И за миг, само за миг, осъзнаваш, че това е щастието. Гонитбата, мечтите, усилията... всичко е част от щастието, а истинския момент е тогава.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-30225717196646568472009-01-13T14:01:00.004+01:002009-10-05T21:50:10.890+02:00

He stood there, in front of them. The teacher. A teacher. Just a teacher in front of the students. Just students.But not this time. No more "just a teacher". Now it was him, in all his anger. And...- Why are you looking at me like this? - he shouted at someone. The kid didn't seem to get it. - Why are you looking at me? Look at yourselves! Sitting here like... like... - but the right word didn't

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-54686307543283950212009-01-12T19:00:00.002+01:002009-01-12T19:02:34.556+01:00

Twee speelvogeltjes in de sneeuw.Misschien een beetje overmoedigd door jeugdige vrolijkheid.Niet gezien, waren het witte duifjes?Toen men jullie vond, waren de vogeltjes al dood.Maar in de koude lucht fladderden twee zieltjes omhoog.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-78893041585307442302008-12-26T13:06:00.002+01:002008-12-26T14:01:05.270+01:00

Първо да подчертая, че не ме бива особено в писането когато музата не се е показала ясно (Кинг казва, че неговата всъщност е мъж, който постоянно пуши; смея да твърдя, че моята е с неизвестен пол, всъщност самият и животински вид е неопределен, има малки, зелени крилца като очите на конска муха, постоянно се блъска в стените и оставя следи с острите си зъбки; ако не вярвате, заповядайте у нас да

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-59622120610121592172008-11-29T21:06:00.002+01:002008-11-29T21:09:00.684+01:00

What's going on? I need to know what's going on! Now!!!

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-54142188747624874292008-11-22T23:28:00.002+01:002008-11-22T23:30:19.424+01:00

Странни са обратите на съдбата... а още по-странни са знаците, които ни дава. Научи се да разпознаваш знаците и ще си се научил да избираш сам пътя си...

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-42871390881280946902008-11-12T15:30:00.004+01:002008-12-29T15:50:19.386+01:00

We've always feared the darkness. Oh, yes, we have. But since she was just a kid under the blanket, she knew that looking in the dark room makes the fear if not disappear, then at least diminish.She always used this. No one else seemed to realize it. Fear exists if there is something unknown. When you know your enemies well enough, you don't fear them.She touched her nose. She was feeling dizzy

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-44170197590449362732008-10-03T19:06:00.003+02:002008-10-03T21:47:51.526+02:00

Сърцата бавно се топяти сливати пълнят се със плам.Душите никога не спят,заливатумове със приказки от тук и там.Ръката леко се спуснапрез меката коса.Стъпало нежно се отпуснана тревата влажна от роса.Мъглата тихо се просмукав мислите, но без сполука.Сърца се сляха.Души се смяха.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-60794641844756668262008-09-26T21:57:00.002+02:002008-09-26T22:06:44.927+02:00

CaSey said: toi e ot otdavnaCaSey said: tva ne e neseriosno...Не знам дали да се съглася, но що се отнася до музика (както в случая) в общи линии почти във всички случаи е вярно, стига да дефинираме правилно думите "сериозен" и "отдавна". И Глория уж е от отдавна...Трябва да поразсъждавам по-сериозно по въпроса.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-8125174921484014292008-09-21T20:50:00.002+02:002008-09-21T20:52:17.696+02:00

I think I finally found what I'm going to do later in my life. I'm very proud. There aren't a lot of people of my age who really know what they want, what they live for, what they belive...

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-33425946439142702592008-09-21T13:40:00.001+02:002008-09-21T13:42:02.349+02:00

"There's no way I can repay you for what you've done for me. So rather than try I'm just going to ask you to do something else for me. Find the joy in you're life."

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-51802683622133884532008-09-18T17:45:00.006+02:002008-09-20T23:08:30.175+02:00

Tя потрепери, докато ръката и опипваше за копчето на будилника. Навън все още бе тъмно. Имаше скреж по прозореца, въпреки че бе едва средата на септември.Момичето въздъхна. После бавно стана и навлече стар, но топъл пуловер. След това отиде в хола, където някой вече бе светнал лампата, вероятно вторият и баща. Тя седна на един стол и прегърна колене. Трепереше леко, но вече не от студ.Вратата се

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-14224679025540913042008-09-01T17:11:00.003+02:002008-09-01T17:25:51.575+02:00

Гняв, разочарование, сълзи, напиращи да потекат... Абсолютно..."Не."Какво не? Какво не? Кажи ми."Няма да стане така."Как?"Не искам да чувам такива неща."Какво, какво съм казала, какви неща?"Гняв."А, и ти ли?"Не."Ами?"Няма гняв. Няма разочарование."Ха, напротив, има. Има, и то навсякъде. Има ги дори в теб, та ти си създаден от тях."Не."Какво не? Какво пак обърках, не се гневи!"Не се гневя. Няма

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-2417966456460229742008-08-22T12:07:00.003+02:002008-08-28T13:24:56.246+02:00

Всичко се случва според ясен сценарий. Никога обаче не съм твърдяла, че сценарият е предварително написан, или пък че нямаме избор. Той се пише от всяко наше действие, променя се в зависимост от действията на други. Но съществува, защото всяко нещо, което се случва някъде, води до нещо друго, било то на милярд светлинни години. Ефектът на пеперудата. Съдба. Реалност.***Всичко трябва да се случи

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-59378719567331152162008-08-13T20:26:00.003+02:002008-08-13T20:43:31.703+02:00

They get to our minds, they change our thoughts, they kill our feelings.They come in the middle of the night, in our dreams. They promise to give us what we dream of, they promise to give us love, to make our loved ones happy. They speak to us. They almost live with us, in our thoughts and dreams.The just lie, without having tongues, they make us hate, without being able to feel themselves. They

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-79628719733343116422008-08-11T21:11:00.002+02:002008-08-11T21:13:55.541+02:00

You can find so much only if you start searching with the idea that there's nothing to be found...

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-55356752237141188862008-08-07T13:02:00.003+02:002008-08-26T21:01:27.194+02:00

Знаете ли, всъщност не е толкова впечатляващо. Може би това е и проблемът.Някои казват, че чудесата се случват навсякъде около нас. Други-че първите са идиоти.Предполагам, че в един или друг смисъл и двете мнения са верни. Хората правят чудеса постоянно. Само че са малки и незабележими нещица, и понеже са такива, никой не им обръща внимание. Вероятно ги забелязваме единствено когато спрат да ни

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-10287188663305923512008-08-02T13:01:00.000+02:002008-08-02T13:02:01.611+02:00

Get ready...

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-64654800361941856622008-07-31T00:30:00.005+02:002008-08-02T13:01:10.604+02:00

The world stood still. Everything was waiting. I didn't know what to do.***The night was dark. Yeah, what a surprise, isn't it? The moon was big and shiny but one didn't get to see it with all those clouds up there. Clouds are important.Of course, there was rain. There always is when you need it. Actors can do their best, but the weather will always be better.Black and white, black and white.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-26460775638363057252008-07-10T09:12:00.002+02:002008-07-10T09:30:56.659+02:00

I'm sitting here. My soul feels black.The music pours. I'm thinking. I'm thinking about all the people I've hurt. And about those I keep hurting. Just by not closing my mouth. About my dad, whom I hurt the most just because I did what I had to do. About my mum, who has enough problems without me telling her that she doesn't understand me or whatever. About my friends, who I left here without any

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-63981162553273673342008-06-24T12:05:00.003+02:002008-07-10T09:34:19.850+02:00

Колко странно. Живея в Белгия. Не, не това е странното. Странното е, че когато съм тук, ми липсва България. Тоест... не самата тя. Нея нося със себе си където и да отида. Тя е като кожата ми - без нея не съм нищо повече от парче месо с кости. Липсват ми хората, небето (все по-рядко), приятелите най-вече. Другото... е, другото винаги се нарежда някакси. Те обаче ми липсват.Сега заминавам за

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-11667419313325864772008-06-21T18:40:00.002+02:002008-06-21T18:53:59.364+02:00

Хм. Не знам как точно да опиша какво ми се върти из главата, но имам нужда да го напиша някъде, а т.нар ми дневник се намира в другата стая (тоест твърде далеч, във ваканция съм все пак), затова ще се опитам да се изразя тук.Аз се занимавам изключително с изкуства. Рисуването ми е страст, която развивам от малка (вече 10 години някъде станаха). Рисувам често и по много (в последно време по-малко

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-46203395492084874542008-06-21T10:15:00.003+02:002008-06-21T11:08:03.636+02:00

Вървях, а понякога и тичах, толкова далеч, че навлязох в непозната местност. Безпроблемно избягвах градчетата наоколо-щом вонята на скука и мръсотия изпълнеше ноздрите ми, свървах в противоположна посока.Но в един момент се уморих. Не бях спирала повече от 36 часа, мозъкът ми отказваше да функционира, а сетивата ми се изостриха болезнено. Бях принудена да се преобразя, защото волята ми вече не

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-41313934331253197552008-06-04T13:54:00.002+02:002008-06-04T14:17:34.970+02:00

Свърнах по някаква пътека. Не знам защо избрах точно пътека, след като можех да мина откъдето си пожелая. Горите бяха моя територия все пак.Вървях по пътеката бавно и спокойно. Раните от сблъсъка вече заздравяваха, кръвта отдавна бе спряла да тече. Всъщност буквално изчезваше от кожата ми, а и от превръзките. Тя не можеше да съществува извън тялото ми, затова предприемаше единственото и достъпно

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-23984733849347354212008-05-21T15:05:00.002+02:002008-05-21T15:23:12.952+02:00

Вървях. Какво ли друго можех да правя? Чувствах се гонена, а така си и беше. Бях уплашена, засрамена... Но най-много се страхувах от самата себе си.***Вървях без посока. Бездруго нямаше къде да отида. Влизах от един бар в друг, понякога забързвах, понякога спирах съвсем и се питах какъв е смисъла. А после тръгвах отново.Пред мен се простираше мръсен тротоар. Толкова плочки липсваха от него, че

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-15372489126027352622008-05-16T21:40:00.002+02:002008-05-16T21:45:10.521+02:00

Както се забелязва от предишните ми постове (а и донякъде от датите, на които са писани), аз съм азбсолютно нелогичен човек. И се гордея с това. Защото логиката е дълбоко вкоренена в мозъка ми и ми позволява да разграничавам логично от нелогично, което обаче не означава, че ме кара да избирам за логичното...Но едно важно правило в тази нелогичност създава своеобразен ред: никога, за нищо на света

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-21193124126267328432008-05-12T19:28:00.002+02:002008-05-12T19:29:43.183+02:00

"In 5 years, you’ll be exactly the same as you are now except for the books you read and people you met. :)"Не съвсем. Живота те променя. Мен-много по-бързо отколкото някога съм си представяла.Ще го кажа така. За първите 16 години от живота си мога единствено да кажа, че съм прочела много книги. Няма начин да опиша колко. Просто и аз не знам. Друго обаче не може да се каже. Срещнах много хора (

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-90435795611522671182008-05-09T17:53:00.003+02:002008-05-09T18:54:48.903+02:00

"Наричат ме с различни имена: Антихриста, Апокалипсиса, Края на Света, Дявола и още доста от този сорт. Нито едно не ми подхожда. Моята същност не зависи от опаковката. Затова името и външността нямат значение.Единствено дете съм. Родителите ми така и никога не узнаха каква съм. Щастлива съм, че се получи така.Живеем в малка къща на брега на едно езеро. Наоколо няма жива душа. Отраснах сама, и

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-8252218247039176192008-04-30T16:08:00.002+02:002008-04-30T16:17:33.652+02:00

Всички сме гледали прословутия Доктор "Хаус". Питам се обаче дали някой въобще е осъзнал трагедията на един такъв човек. Тъжната истина е, че вероятно няма такъв. Всъщност подозирам, че самите автори не я съзнават напълно. За да усетите каквото и аз, вижте следното видео: цък . Песента е Behind Blue Eyes на The Who, има и кавър на Limp Bizkit, който създава по-добро впечатление заради по-добрата

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-73785213539121220012008-04-26T23:14:00.002+02:002008-04-26T23:51:51.525+02:00

И ето че аз, прочела за пореден път нечий разказ, толкова впечатляващ, че ражда нови метафори в моята душа, седя пред глупавия компютър и се питам защо го правя. Бездруго кой ли ги чете..."Моят път през пустинята". Но моят път... не е през пустиня. Напротив. Пътечка е през гората е. Всъщност не съвсем. Започва от пътечка, пътечката, която следват всички малки деца: тази, проправена им от

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-41107122850115794102008-04-24T17:40:00.003+02:002008-04-24T17:52:47.956+02:00

Застанах на брега на езерото и вдигнах ръце. Небето над главата ми бе почерняло от покрилите го облаци, а земята под краката ми бе ледена. Скоро щеше да завали проливен дъжд, но преди това...Водата от езерото се издигна бавно нагоре. Огромен неправилен кръг от течност, която някак не се разливаше, а просто се издигаше нагоре. Когато достигна около три пъти по-високо от мен самата, я оставих да

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-11567250638579793662008-04-23T13:17:00.007+02:002009-10-16T22:23:37.506+02:00

Стъпките ми отекваха звучно сред притихналата гора. Тичах с всички сили, понякога на четири, понякога на два крака. Усещах миризмата на страх и гняв, която ги правеше още по-опасни. Понякога обръщах глава и ги виждах, на няколко метра зад мен, галопирайки диво, с развяващи се опашки. При тази гледка можех да надуша дори собствения си страх.Краят на гората беше и моят край. Вече наближавах, защото

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-69243899030820733892008-04-16T13:47:00.002+02:002008-04-16T14:01:19.509+02:00

Знаете ли как се раждат идеите? Сигурно. Почти на всеки се е случвало да гледа някой хубав филм или пък да прочете някоя хубава книга (последното все по-рядко) и след това да има чувството, че главата му ще избухне от насъбралите се вътре истории, картини, дори цели нови филми. Разбира се, на повечето хора "им минава". И с това се свършва. При мен - не. Рядко оставям идеите просто да си отидат.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-6063004287920642392008-03-09T16:18:00.002+01:002008-03-09T16:52:44.134+01:00

Около два през нощта все още седях на въртящия се стол в кабинета си, преглеждах отново за хиляден път всички документи по случая и се питах как точно трябва да сеформирам и без това странните си представи за света така, че да поемат това, което изглеждаше единствената възможна истина.Странното беше, че сякаш никой друг не забелязваше колко необичаен случай се разследва. Може би единствено

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-22253296821017707702008-02-27T07:29:00.002+01:002008-02-27T07:38:32.260+01:00

Мисля, че е време да отправя едно лично съобщение към някого, когото съм споменавала вече на няколко пъти, относно някого, когото съм цитирала няколко пъти.Първият е "онзи горе", "големият шеф" или онзи, в когото никой вече не вярва.Вторият е човек, когото уважавам повече от когото и да било друг, защото от него съм научила и научавам всеки ден много повече, отколкото от когото и да било друг.

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-24104845372092471772008-02-19T18:30:00.002+01:002008-02-19T18:55:53.246+01:00

Закачих сакото си на закачалката, изминах краткия, но изпълнен с приятни гледки път до фотьойла до прозореца и се проснах върху него. Бях безумно уморен, толкова, че дори не си направих труда да ям нещо. Но трябваше да разреша тази загадка. Слуховете вече плъзваха, при все че не бяха минали повече от 12 часа от злополуката. Никога не ми беше минавало през ум, че хората в моя град ще се страхуват

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-39997817813636020672008-02-07T11:54:00.000+01:002008-02-07T12:17:51.158+01:00

-... цялата околност да бъде преровена до последната подробност...- Да, сър!Спрях удивен. Позяпах човека пред мен и попитах:- Значи ще наредиш на двайсетина човека да претърсят околността, без да им кажеш какво търсят?- Шефе?- По дяволите, после ще се разправям с теб. Търсят много тежко ранен човек, куче или нещо с размерите на голямо куче. Следи от кръв също ми вършат работа. Освен това искам

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-60737438717633862992008-02-06T11:50:00.000+01:002008-02-06T15:04:04.787+01:00

Наведох се над кормилото (по-точно над каквото бе останало от него) в опит да извадя документите на колата от премазаната жабка. Показалецът ми докосна нещо, което приличаше на парче хартия. Протегнах се още малко, пръстите ми се свиха около нещото и аз се измъкнах триумфиращо от колата. В ръката си държах... част от реклама на месарница. Напсувах съответното място, но прибрах листчето. Подозирах

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-42454272989117498872008-02-05T11:42:00.000+01:002008-02-05T12:10:00.557+01:00

Когато пристигнахме на мястото разбрахме защо ни караха да бързаме. Катастрофата беше ужасна, цялата магистрала бе затворена, задръстванията щяха да продължат с дни, помислих си. Двете коли бяха размазани в най-буквалния смисъл на думата, боята на едната бе горяла от силата на удара. За щастие секунди след катастрофата оттам случайно минавала пожарна кола, та поне взривът бе избегнат.Първо

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-26485320433673808052008-01-31T17:02:00.000+01:002008-01-31T17:27:59.485+01:00

Автобусът друсаше ужасно, а вятърът бучеше навън. До мен седеше момиче горе-долу на моята възраст, вперило очи в небето. Вече започвах да се питам дали е живо, така неподвижно седеше, когато видях как устните му се размърдаха, нашепвайки нещо на непознат език.Изведнъж започнах да разбирам. Думите бяха чужди и неприветливи, вероятно заради многото з-та и в-та, но аз някакси усещах смисъла.Завладя

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-40445099425190212512008-01-21T21:29:00.000+01:002008-01-21T21:44:31.236+01:00

Тъкмо прочетох един разказ (цък) и се замислих за смъртта. Бях започнала да пиша коментар в блога, но осъзнах, че ще отнеме прекалено много място, защото мисълта ми не успя да се концентрира върху произведението, а се отнесе към мои си убеждения.Ето ги и тях:Хората се страхуват не от самата смърт, а от неизвестното. В самият разказ се казва, че "се смята за прекалено жестоко човек да живее в

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-12903968759505052642008-01-19T21:08:00.000+01:002008-01-19T21:18:12.882+01:00

Защо самотата убива? Защо унищожава човека по така бавен и жесток начин? Защо отнема всички чувства, оставяйки празнота, която няма с какво да запълним? Защо имаме нужда от хора, понякога от който и да е? Защо ни наранява, без някой да ни е наранил истински? Защо не ни оставя нищо, за което да се хванем, в което да вярваме? Защо влиза толкова дълбоко в мислите ни, че вече не я забелязваме? И,

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-36781095799165262672008-01-19T20:52:00.000+01:002008-01-19T21:05:27.266+01:00

" It's like the... spiritual spinach in your teeth."Прекрасна метафора.Подхожда на безборй неща. Например на чувството за вина. Опитваш се да го прогониш с всички сили, а то те гложди ли гложди, докато ти разрани езика... Трябва ти клечка за зъби. Или конец. Или каквото и да е остро нещо, което можеш да натикаш между зъбите си. И духовният им еквивалент е нещо добро, с което да залъжеш съвестта

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-150494750250973162008-01-17T17:23:00.000+01:002008-01-17T17:49:48.000+01:00

Както вероятно сте забелязали, пиша за неща, които ме вълнуват по един или друг начин.Една тема обаче май никога не съм засягала пряко. Тя е често разисквана по най-различни начини (в музика, литература...) и затова вероятно съм и обръщала внимание.Аз може и да съм я пренебрегнала, но тя не ме е забравила. Става дума за самотата.Повечето хора веднага ще кажат, че много добре разбират какво имам

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-718618382604661742008-01-14T17:48:00.000+01:002008-01-14T18:07:09.286+01:00

"De gekste van de bende is ongetwijfeld Phoebe (Lisa Kudrow). Zij is een massagetherapeute die vroeger op straat leefde en daar de meest bizarre verhalen over vertelt. Ze zingt graag folkliedjes en blijft in alle omstandigheden optimistisch."Ето го и превода: "Най-откачената от бандата е несъмнено Фийби (Лиса Кудроу). Тя е масажистка, която в миналото е живяла на улицата и откъдето разказва

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-10417038252220990602008-01-13T21:15:00.000+01:002008-01-13T21:42:01.083+01:00

"Seeing the results of you're actions is not important. Only the actions themselves are."Истиски важното е човекът до нас да стигне до решение. Не е нужно ние да му го дадем, достатъчно е да го насочим в правилната посока.Хората са странни в това отношение. Винаги търсят резултата, искат да видят благодарност в очите и т.н. Проява на егоизъм, бих казала. Въпросът не е какво ще получим, а какво ще

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-43914268847837447672008-01-12T22:31:00.000+01:002008-01-12T22:54:52.169+01:00

"Здравейте, Йоана!Ще ми се да можех да не ви се представям, но ако не го направя сгурно просто ще захвърлите писмото и никога няма да прочетете това, което искам да ви кажа. Няма да казвам името си,ще кажа само, че в момента се намирам в затвора, излежавам присъда за убийство. Няма да ви занимавам с моето минало, искам да ви кажа нещо за вашето бъдеще.Вие ще ходите отново. Аз съм вярващ и се моля

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-72215108134742712542008-01-12T18:42:00.000+01:002008-01-12T18:59:10.948+01:00

"Just because I told you my story does not invite you to be a part of it."Мисля, че досега не съм писала публикация, която има за тема цитат, с който не съм съгласна. Но пък за всяко нещо си има първи път.Ние, хората, сме социални животни (и не, не си противореча. да кажа че хората са животни е все едно да кажа, че жабите са животни. Така си е, нали?) и имаме нужда от други хора, за да живеем

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-13259302176719193672008-01-12T18:01:00.000+01:002008-01-12T18:30:37.034+01:00

"Smile. It makes people wonder wat are you thinking about."Така си е. Жалко, че напоследък все попадам на мисли, които нямат никаква нужда от коментар...Мога единствено да дам съвет: усмихвайте се, защото горното е вярно. А още по-добре: смейте се с цяло гърло - не само че ще се питат защо, но и ще се присъединят поне с усмивка (;

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-60606935374507769592008-01-05T17:36:00.000+01:002008-01-05T19:13:11.253+01:00

Thinking you're the worst person in the world is no different than thinking you're the best. It's giving yourself a place in the world you haven't earned.Какъвто и коментар да поставя, каквито и мисли и примери да дам, няма да променя ничие мнение по този въпрос. Това е вид наказание, което всеки прилага спрямо себе си, понякога и спрямо околните. Ако има Бог, то той наистина е много жесток и

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-89596825604901398612008-01-04T21:24:00.000+01:002008-01-05T15:18:33.775+01:00

Човекът отпусна ръка. Наложи си да се успокои. Имаше нужа от време, затова започна да оглежда отсечената си китка. Кървенето бе намаляло, но раната изглеждаше ужасно. Той избра едно бяло крайче на вече окървавения парцал и го притисна към нея. Стисна зъби, за да не изпищи от болка.- Аз съм глупак - каза.- Брей, все пак откри истината. Казват, че е по-добре късно отколкото никога, но аз лично

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-63691360499322377192008-01-04T18:21:00.000+01:002008-01-05T15:06:46.246+01:00

-Не се надявай, - каза двойникът, - знам какво си мислиш. Но предлагам да се разберем още отначало, че аз съм ти, но много по-умен.Гласът бе напълно неотличим от този на Морт, освен за особено добре тренирано ухо. То би доловило някакво превъзходство у него, макар и без да заподозре, че идва от нечии други гласни струни. Жестовете на съществото също бяха неотличими от тези на Мортимър, единствено

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-61573325975327254542008-01-02T20:52:00.000+01:002008-01-05T14:59:53.251+01:00

Мъжът прекара цялия ден в разглеждане на мазето, превърнато в кабинет от предишния си собственик. Установи, че всички книги в библиотеката се отнасят до правни закони и случаи от миналото, че в бюрото има документи от няколко явно незавършени случая и едно чекмедже, което не се отваря по никакъв начин. Откри дрехи в шкафа, а между тях бе скрито любовно писмо. "Странно място да скриеш подобно нещо

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-63510183221975890172008-01-01T12:54:00.000+01:002008-01-05T14:52:51.189+01:00

Седмицата се изниза бързо, но беше достатъчна за Мортимър да се снабди с необходимото. Спален чувал, възглавница, няколко консерви и каса бира.И така, в четвъртък сутринта, преди изгрев слънце, бе застанал пред къщата, която щеше да бъде негов дом за следващото денонощие, а може би и до края на живота му. Беше огромна и много, много стара. Беше добре поддържана допреди петнайсетина години,

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-11146011704070822422007-12-31T15:35:00.001+01:002008-01-05T15:43:08.138+01:00

На другия ден Мортимър навлече най-чистата си риза (тоест една от двете униформени) и се запъти към посочения на визитната картичка адрес, след като бе прекарал около половин час в търсене на каишката на Ханк.Когато стигна до мястото, не можа да повярва на очите си. Намираше се пред огромна стъклена сграда с още по-голям паркинг отпред, запълнен открай докрай. Прозорците искряха така, сякаш всеки

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-82155276044137902832007-12-31T12:09:00.000+01:002008-01-05T14:39:32.510+01:00

Той не издържа на пронизващия поглед, вперен в него, и отиде да отвори консерва кучешка храна.-Е, Ханк, надявам се че си доволен-каза. Ханк очевидно бе доволен, защото примляскваше щастливо. На вратата се позвъни.Мъжът отиде да отвори. Пред себе си видя човек на средна възраст, приятно облечен, макар да не личеше особен стил.-Сър, имам добра новина.-каза той. Сивият му костюм някак подсказваше "

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-10141801335063302712007-12-30T23:13:00.000+01:002007-12-31T00:10:22.398+01:00

Тя се въртеше отново и отново в леглото, но сякаш все не успяваше да заеме удобна поза и най-накрая да заспи. Не успяваше. Мислите и постоянно се връщаха към ужаса, който я връхлетя преди месец."До няколко седмици, може би няколко месеца, ще ослепееш.", звучеше в главата и отново и отново като развален запис. Гласът на лекаря в затъмнения кабинет създаваше още по-зловеща атмосфера от самата

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-74775441904469205272007-12-29T20:25:00.000+01:002008-01-04T21:37:51.589+01:00

Момчето се огледа.-Андрей!-извика. - Чакай!Човекът, който вървеше десетина метра пред него, се обърна. Носеше широкопола шапка, но въпреки това под нея се виждаше острият му, неприветлив поглед.-Омитай се, хлапе. - Каза. - Може да загазиш.След това се обърна със замах, черното му палто се развя в нощта и той продължи забързано по пътя си. Момчето остана загледано след него, но не го последва

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-78149727649784149712007-12-28T15:15:00.000+01:002007-12-28T15:22:44.037+01:00

"I think what my problem was I was running from what I was afraid of. Don't do that. Just surrender and... do it"Страхът е оръжие, насочено към този, който го изпитва. Той парализира, отнема всички възможности за защита и спокойно би могъл да бъде смъртоносен. Човек става като заек на пътя пред фаровете на камион в тъмна нощ.Но страхът може да бъде превърнат в сила. Да се изправиш въпреки всичко

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-20608365700313650542007-12-28T00:27:00.000+01:002007-12-28T20:34:48.894+01:00

"When you gave me the "Thora" and I read those words, it hit me. This is e genius way of attacking adulthoed. In this scroll... There are no easy answers in here. It's basically a book of questions. Something, that keeps us searching for a way to make sence in this mess. And there is no guarantee, that there will be answers."Едва ли бих могла да обобщя по-добре истинската същност на религиозните

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-87156365151630891552007-12-26T23:43:00.000+01:002007-12-27T00:00:28.926+01:00

По празниците винаги има много ядене. Всъщност това е едно от основните условия за хубав празник. Във всички религии, във всички части на света хората празнуват с много храна.Богатите хора устройват огромни празненства с много хора, музика, танци, и, разбира се, ястия. Има ги от всякакъв вид: черен хайвер, сьомга, печени зайци прасета, кокошки и др.По-бедните хора нямат чак такива възможности. Те

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-24554961302713168452007-12-24T00:07:00.000+01:002007-12-24T00:25:01.415+01:00

Коледа идва.Прекрасен повод за празнуване. Веселба, коледен дух и тн.И също така прекрасен повод за тъга. Поглъщаща, задушаваща. Забравяш за какво си живял вчера, макар да знаеш, че си бил щастлив. Мислите ти се изпълват с нея, тя не им позволява да се скитат по разни места, а ги задържа и оковава. Чувстваш се като в подземие, като в затвор, за който ключ няма...Иска ти се да избягаш, занеш, че

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-5965941797363932232007-12-21T23:43:00.000+01:002007-12-22T00:04:25.253+01:00

Забелязали ли сте, че новите часовници на практика никога не са верни? Влизам си аз в магазина, а там хиляди и хиляди от тях. Цъкат, тиктакат, чат пат мъркат, мрънкат, пискат и тн. Всичките показват един и същ час. Човек да си помисли, че поне на такова място може да си свери часовника. Обаче не е така. Разглеждам, зяпам, даже мерих. Всякакви форми пробвах, доста се посмяхме, да си кажа

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-43020773190965905012007-12-21T23:08:00.000+01:002007-12-21T23:27:05.983+01:00

Отдавна не съм писала. Всъщност на практика никога не съм писала. Не че нямам идеи, напротив, понякога така преливам, че ми се струва, че ще наводня света... И времето ми стига, макар че за пред хората все бързам и все съм затрупана с работа.Проблемът е, че седна ли да пиша, мислите ми се разбъркват така жестоко, че става напълно невъзможно да се подредят. За читателите на Пратчет, все едно да се

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2413826636781088222.post-22556908115975595282007-10-07T18:54:00.000+02:002007-10-07T20:17:53.209+02:00

Ами да. Здравейте.Не съм много по дневниците. А с онлайн не бях пробвала досега. Тъй че ако не ми се получи не ми се сърдете.За името: Състояния на ума, защото вероятно ще съм в различни такива, когато пиша. Ето сега например, неизвестно защо, изведнъж ми се изпари музата. Да се надяваме, че "апетитът идва с яденето"...

angyahttp://www.blogger.com/profile/03668929924818584881noreply@blogger.com0